Петият гроб отвъд светлината [bg]

В момента, в който успях отново да си усетя коленете, реших да проверя стария си горе-долу приятел и един вид сътрудник, Гарет Суопс, който винаги бе готов да се посмее. По пътя натам, извадих едно от новите си, вероятно пиратски GPS приложения, за които ми бе казала приятелката ми Пари. И макар да можех да открия къщата му със затворени очи, подвиг, който съм убедена, че съм правила не една вечер, когато страдах от безсъние, отворих приложението на телефона си, избрах глас и го включих към зарядното в колата. Тежко дишане, сякаш някой беше на животоподдържащи системи и дишаше през машина, изпълни колата. Можеше и да не е толкова зловещо, ако отвън не беше тъмно. Въведох дестинацията си, т.е. адреса на Гарет, и после натиснах „маршрут“.

— След деветдесет метра, завийте надясно — каза Дарт Вейдър. Онзи Дарт Вейдър. Чувствах се, сякаш вече бяхме приятели. Все едно можех да му кажа всичко.

— Благодаря, господин Вейдър. Мога ли да те наричам Дарт?

Той не отговори, но всичко беше наред. Като нелюбимото дете на мащеха бях свикнала да ме игнорират. Запътих се натам.

Дишането прозвуча отново.

— След петнадесет метра, завийте надясно.

— Добре, ами, благодаря отново.

Продължихме така през целия път. Той ми казваше какво да правя, а аз му благодарях, но се чувствах омърсена, сякаш той ме използваше за свое собствено забавление. Тази връзка изглеждаше много едностранчива.

Когато почти бях пристигнала, Дарт проговори отново.

— След шестдесет метра, дестинацията ви ще се намира отдясно. Пътуването ви към тъмната страна почти приключи.

Защо ли имах чувството, че беше роднина на Рейес?

— Дестинацията ви е отдясно.

— Да, добре, разбрах. Както и преди.

— Пътуването ви до…

Излязох от приложението, преди да успее да довърши изречението си. Изглеждаше грешно да го прекъсвам преждевременно, но можех да понеса само толкова тежко дишане, преди в ума ми да започнат да се промъкват неприлични мисли, включващи бита сметана и хилка за пинг-понг. А отивах да се видя с Гарет Суопс. Макар да не беше близо до челните позиции в списъка ми, коремните му мускули бяха убийствени.