Скарлет [bg]

— Вие имате портскрийн в главата си?

— Нещо такова. — Момичето се изправи и отново прокара ръка по стената. — А, така вече е по-добре. Сега как да. — Думите й постепенно заглъхнаха. Тя натисна копчето в ъгъла.

Лъскавият бял панел се плъзна нагоре по стената и оттам леко и безпрепятствено се подаде писоарът. Пръстите й се мушнаха в дупката между него и стената и заопипваха.

Като се отдръпна от захвърления на леглото кабел, Трън изчисти от съзнанието си картината на момичето, което отваря панела в черепа си, отново възприе ролята на изискания джентълмен и докато то работеше, поведе незначителен разговор. Попита я за какво я бяха пъхнали зад решетките и й направи комплимент за изящната изработка на металните крайници. Но тъй като тя не му обърна внимание, за миг той се запита дали не е бил откъснат от нежната половина на човечеството вече толкова време, че да е започнал да губи очарованието си.

Но това беше малко вероятно.

Няколко минути изтекоха. Накрая момичето намери онова, което търсеше, и Трън отново чу звука на моторната бормашина.

— Когато ви арестуваха — обади се Трън, — нима не взеха под внимание факта, че мерките за сигурност в затвора може да се окажат недостатъчни?

— Тогава бяха достатъчни. Ръката е ново допълнение. — Тя спря и се вгледа зорко в ъгъла на нишата, сякаш се опитваше да види през стената. Може да има рентгенови очи. А, ето това би му свършило отлична работа.

— Нека позная — изрече Трън. — Влизане с взлом?

След като дълго мълча и се взира в механизма за прибиране, момичето сбърчи нос.

— Две обвинения за измяна, ако искаш да знаеш. Плюс оказване на съпротива при ареста и незаконна употреба на биоелектричество. О, също и нелегална имиграция, но ако трябва да съм честна, това ми се вижда прекалено.

Той погледна тила й с присвити очи и в лявото му око се появи тик.

— На колко години сте?

— На шестнайсет.

Отвертката в пръста й отново се завъртя. Трън почака, докато стърженето стихна.

— Как се казвате?

— Синдер — рече тя и шумът отново писна.

А когато замря:

— Аз съм капитан Карсуел Трън. Но обикновено ме наричат просто…

Ново стържене.

— Трън. Или Капитана. Или капитан Трън.

Без да отвърне, тя намушка ръката си в нишата. Изглежда се опитваше да отвие нещо, но то вероятно не помръдна, защото само след секунда седна и изпухтя сърдито.

— Виждам, че се нуждаете от съучастник — каза Трън и изпъна анцуга си. — Имате късмет, защото аз случайно съм гениален престъпник.

Тя го изгледа намръщено.

— Омитай се.

— В тази ситуация молбата ви е трудна за изпълнение.

Тя въздъхна и изтупа от отвертката си стружките бяла пластмаса.

— Какво възнамерявате да правите, когато излезете оттук? — попита той.