Невинност [bg]

— Ядосан ли си?

Фин седеше зад волана на старичкия си кабриолет Ем Джи и караше по улиците на Централен Бостън към реката, по магистрала „Монсиньор О’Брайън“ и оттам към Чарлстън. Небето беше сиво — от онова плътно и всепроникващо сиво, което само жителите на Ню Инглънд познават. Небето се сливаше със сградите и улиците в една огромна тъмносива стена, докато изключително непригодената за тези условия кола лавираше между замръзналите локви и дупки по пътя, а калта залепваше по гумите й.

— За какво? — попита Козловски, загледан през стъклото. Фин знаеше, че приятелят му мрази да се вози в миниатюрния автомобил, в който едва се побираше огромното му тяло. Мекият гюрук сякаш всеки момент щеше да изхвръкне под напора на раменете на Козловски, а вятърът свиреше в пролуките, където брезентът не покриваше плътно стоманата.

— Добре тогава, няма да поема случая.

— Ти решаваш.

Фин отмести поглед от пътя и погледна към приятеля си. Загледан в профила на детектива, адвокатът си каза, че някога той е бил красив младеж.

— Предполагам, че си спомняш за стрелбата срещу Стийл.

— Да — отвърна Козловски и продължи да гледа през стъклото.

— И само това ли? — попита го Фин. — Само едно „да“? Бъди така любезен да се конкретизираш.

Козловски скръсти ръце.

— Тогава за бостънската полиция времената не бяха добри. Мади — полицай Стийл — беше популярна. Беше млада и добро ченге.

— И?

— Като ченге ти не можеш да позволиш подобно нещо да мине безнаказано — още повече когато жертвата е жена-полицай. Никой не може да се измъкне, ако очисти един от нашите. Ако пуснат Салазар, хората от отдела ще станат враждебни към мен. Ще се отворят много стари рани.

— Значи искаш да не се занимавам?

— Не съм го казал. Вече не работя в полицията. Забрави ли, че те ме накараха да напусна? Единственият човек, към когото не изпитвам лоши чувства и обида, е Мади. Останалите да ходят да се гръмнат, не ми пука.

— Тя оживя ли?

— Да. За нея битката беше трудна и жестока. Куршумът уцели гръбначния й стълб. Сега е в инвалидна количка и ще си остане в нея до края на живота си. Не е лесно да се примириш с подобен удар на съдбата.

Фин повдигна вежди.

— Май я познаваш доста добре.

— Бяхме приятели.

— Приятели?

Козловски го изгледа недоволно.

— Само приятели.