Смъртоносно [bg]

— Виждали ли сте някой да влиза или да излиза оттук? — осмели се да попита тя. — Някога?

— Не, дори не съм виждал светната лампа — отвърна мъжът. — Но това е частна собственост. Трябва да си вървите. — Той ги изгледа отново и за момент Спенсър се зачуди дали не му е повярвала твърде бързо. Но след това мъжът подсвирна на кучето си и то се изправи. Докато минаваха покрай тях, кучето внезапно застина и обърна главата си към офиса на предприемача от другата страна на улицата. Спенсър усети как стомахът й се свива. Дали не беше доловило нечие присъствие? Но то се отдалечи с големи крачки и вдигна крак край едно снопче глухарчета. После мъжът и кучето си тръгнаха, оставяйки след себе си само звука на стъпки и дрънченето на верижка.

Спенсър изчака да се отдалечат достатъчно, преди да се обърне към Чейс.

— Това определено е къщата от снимката.

— Смяташ ли, че Али знае, че сме я открили? — прошепна Чейс с широко отворени очи. Внезапно по лицето му премина ужасено изражение. — Мислиш ли, че е възможно Али да е подхвърлила този клип? Може изобщо да не е идвала тук. Може би е искала да дойдем тук, за да ни нарани.

Спенсър не можеше да повярва, че тази мисъл не й е минала през ума. Тя се затича към портата, убедена, че нещо ужасно ще се случи. Не се случи нищо, но беше сигурна, че за части от секундата успя да чуе тихо кискане. Взря се напрегнато в дърветата, после погледна притеснено към офиса на предприемача, опитвайки с отчаяно да различи фигурата на Али през прозореца. Ами ако се намираше някъде наблизо? Ами ако бе разбрала какво са открили — и сега е разярена?

Спенсър хвана Чейс за ръката.

— Да се махаме оттук — каза бързо тя, повличайки го към колата. Надяваше се, че с идването си тук не са направили ужасна грешка.