Нощният ловец [bg]

Автор: Линдсей Джеффри
Серия: Декстър #1
Год: 2006
Язык: болгарский
Год: Бард
Переводчик: Елика Рафи
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Нощният ловец [bg]». Краткое содержание книги:

Запознайте се с Декстър - учтивия благовъзпитан вълк в овча кожа... “Той умъртвява само лошите...” Декстър Могран не е точно мъжът, който ще заведете вкъщи, за да го запознаете с мама. Забавен е и има великолепно чувство за хумор, наистина, но заради един недостатък на характера си (склонността към убийства), може да ви се стори отблъскващ. Дълбоко в себе си обаче Декстър е съвършен джентълмен, грижлив брат, полицай в Маями и убива единствено хора, които са си го заслужили. Декс е красавец, но е напълно безразличен към (всъщност донякъде се озадачава от) вниманието на жените. Макар че не може да гледа кръв, той работи в лаборатория по кръвен анализ към полицейското управление в Маями, а тази служба му дава достъп до информацията за последните престъпления и възможност да избере поредната си жертва. Излез да поиграем Добре подреденият живот на Декстър неочаквано се обърква, когато в Маями се появява имитатор. Новият убиец не само подражава на Декстър, той сякаш му казва: “Излез да поиграем”. Двойственият живот на Декстър предполага самотно съществуване, но... дори едно привлекателно чудовище може да се изкуши от възможността да си намери приятел.

Перейти на страницу:

— Да, „ха“. Тя не те харесва и не те иска на своя територия.

— Но е подчинена на капитана.

— Да де. И от пет минути вече обмисля как да заобиколи разпореждането му. Пази си задника, Дебс.

Дебора само присви рамене.

— Какво намери?

— Засега нищо. — Поклатих глава. — Ла Гуерта вече се оплете. Винс обаче каза… — Млъкнах. Дори разговорът за това бе твърде личен.

— Какво каза?

— Няма значение, Деб. Подробност. Едва ли означава нещо.

— И никой няма да узнае дали означава, ако не го кажеш, Декстър.

— Ами… изглежда, по тялото няма кръв. Никаква кръв.

Дебора угрижено замълча. За няколко секунди. Не благоговейна пауза, не, не като мен. Просто мислеше.

— Е, и? — каза накрая. — Предавам се. Какво означава това?

— Рано е да се каже — отвърнах.

— Но според теб означава нещо.

Означава странна лекота в главата. Означава импулс да намериш повече за убиеца. Означава одобрителен кикот от страна на Мрачния странник, който сега, толкова скоро след свещеника, трябваше да кротува. Малко трудно обаче можех да обясня всичко това на Дебора, нали? Затова просто казах:

— Сигурно, Деб. Не знам.

Дебора ме изгледа изпитателно, после въздъхна:

— Добре. Нещо друго?

— О, невероятно изпълнение — отвърнах. — Страхотна работа със скалпела. Почти хирургично съвършенство. Ако не намерят нещо в мотела, което всъщност никой не очаква, тялото е било насечено някъде другаде и захвърлено тук.

— Къде?

— Добър въпрос. Петдесет процента от полицейската работа е в задаването на въпроси.

— Другите петдесет процента са в отговорите.

— Ами никой още не знае къде, Деб. А аз, разбира се, не разполагам със съдебномедицинската експертиза…

— Но започваш да придобиваш някакво усещане за случая — каза тя.

Погледнах я. Тя отвърна на погледа ми. Случвало се бе да надушвам някои неща. Носеше ми се славата. Понякога находките ми бяха доста сполучливи. А и защо не? Знаех как мислят убийците. Понеже и аз мислех като тях. Разбира се, невинаги бях прав. Бивал съм и много далеч от целта. Нямаше да е добре, ако винаги бях прав. Не ми се щеше все пак ченгетата да изловят всички серийни убийци. Какво щях да избера за свое хоби тогава? Сега обаче не знаех как да постъпя с този толкова любопитен случай.

— Кажи ми, Декстър — настоя Дебора. — Имаш ли някакви догадки?

— Може би — казах. — Още е много рано.

— Е, Морган — разнесе се гласът на Ла Гуерта зад нас. И двамата се извърнахме. — Облечена си, виждам, за истинска полицейска работа.

В тона й имаше нещо, което заприлича на плесница. Дебора настръхна.

— Детектив — каза тя, — откри ли нещо?

Тонът й подсказваше, че вече знае отговора. Евтин номер. Но не се получи. Ла Гуерта великодушно махна с ръка.

— Наоколо има само курви. — И впери многозначителен поглед в деколтето на Деб, което в костюма й на проститутка наистина изглеждаше внушително. — Просто курви. Важното за момента е да не позволим на пресата да изпадне в истерия. — Тя бавно поклати глава, сякаш сама не си вярваше, и въздъхна. — Няма да е трудно, като си помисля какво може да постигне човек със земното притегляне. — Намигна ми и тръгна към капитан Матюс, който разговаряше с голямо достойнство с Джери Гонзалес от Канал 7.

— Кучка — каза Дебора.

— Ох, Дебс! Би ли предпочела да кажа: „И тя е кучка?“ Или да мина с: „Нали ти казах“?

Тя се втренчи в мен.

— По дяволите, Декстър! Наистина искам тъкмо аз да сгащя тоя тип.

Аз също го исках. Обаче като си помислех, че нямаше никаква кръв…

Да, и аз исках да го сгащя.

След работа взех лодката — и за да избягам от въпросите на Дебора, и за да осмисля чувствата си. Чувства. Аз и чувства. Ама че глупост! Карах бавно. Не мислех за нищо — съвършено състояние на дзен, — докато лениво минавах покрай големите къщи, разделени една от друга с високи плетове и парапети от вериги. Демонстрирах ярка усмивка на съседите, наизлезли из подредените си градини край дигата на канала. Децата играеха по грижливо подстриганата трева. Мама и тате правеха барбекю, безделничеха или боядисваха бодливата тел, без да изпускат децата от поглед. Махах на всички. Някои дори ми отвръщаха. Познаваха ме: и преди ме бяха виждали да минавам — неизменно в добро настроение, неизменно жизнерадостен. Той беше толкова мил. Толкова общителен. Не мога да повярвам, че е извършил всички тези ужасни неща…

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?