Опиянена от теб
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-099-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Опиянена от теб». Краткое содержание книги:
„Изумително и прекрасно е, че историята на Гидиън и Ева докосна толкова много читатели по целия свят. Пътуването беше невероятно и за мен е изключително вълнуващо да споделя „Опиянена от теб“ с милионите фенове на „Кросфайър“, които очакват излизането на книгата със същото нетърпение като мен.“ - казва Силвия Дей.
— Рано е, но трябва да поговорим.
— Така ли?
Отворих първо едното си око, после и другото, за да мога напълно да се насладя на костюма от три части, който бе облякъл. Изглеждаше толкова апетитно, че ми идваше да го сваля от тялото му — със зъби. Гидиън се настани на ръба на леглото, беше истинско олицетворение на изкушението.
— Преди да тръгна, искам да се уверя, че всичко между нас е наред.
Седнах и се облегнах на таблата, не направих никакво усилие да прикрия гърдите си, защото знаех, че разговорът неизбежно ще се завърти около бившата му годеница. Когато се наложеше, можех да играя мръсно.
— Ще имам нужда от кафе за този разговор.
Гидиън ми подаде чашата и погали зърното ми с върха на пръста си.
— Толкова си красива — промърмори той. — Всеки сантиметър от тялото ти.
— Опитваш се да ме разсееш ли?
— Ти ме разсейваш. При това много успешно.
Възможно ли беше и той да е толкова заслепен от външността ми, колкото бях аз от неговата? Тази мисъл ме накара да се усмихна.
— Липсваше ми усмивката ти, ангелче.
— Чувството ми е познато.
Всеки път, когато се виждахме и той не ме даряваше с усмивка, беше нов разрез в сърцето ми, докато накрая започна да кърви непрекъснато. Дори сега все още чувствах ехото на болката при спомена за тези случаи.
— Къде беше скрил костюма, шефе? Знам, че не е бил в джоба на анцуга ти.
Смяната на дрехите отново го бе превърнала в могъщия успешен бизнесмен. Костюмът беше ушит по поръчка, а ризата и вратовръзката идеално си пасваха. Дори ръкавелите му блестяха с дискретна елегантност. И въпреки това дългата черна коса, която стигаше до яката на ризата му, предупреждаваше, че далеч не е безобиден.
— Това е едно от нещата, за които трябва да поговорим — заяви той, изправи се, но продължи да ме гледа топло. — Нанесох се в съседния апартамент. Ще трябва да направим така, че възобновяването на отношенията ни да изглежда бавно и постепенно, затова през по-голямата част от времето ще се постарая хората да си мислят, че живея в мезонета, но ще прекарвам колкото се може повече време в ролята на твоя нов съсед.
— Мислиш ли, че е безопасно?
— Аз не съм заподозрян, Ева. Полицията дори не проявява интерес към мен. Имам желязно алиби и видимо нямам никакъв мотив. Сега с поведението си просто ще покажем известно уважение към детективите и няма да подценяваме интелигентността им. Ще им помогнем да оправдаят решението, че са стигнали до задънена улица.
Отпих от кафето, исках да спечеля известно време, за да обмисля думите му. Може би в този момент опасността не бе надвиснала над главата му, но тя се криеше в самото деяние, което бе извършил. Чувствах тежестта й, въпреки че той правеше всичко възможно да ме успокои.
Но двамата се опитвахме отново да намерим път един към друг и инстинктивно усещах нуждата му да повярва, че ще преодолеем напрежението и раздялата от последните седмици.
Съвсем съзнателно се опитах да отговоря закачливо.
— Значи бившето ми гадже ще живее на Пето авеню, а аз ще си имам страхотен нов съсед, с когото да се забавлявам? Звучи доста примамливо.
Гидиън вдигна вежди.
— Роли ли искаш да разиграваме, ангелче?
— Искам да си доволен — признах съвсем откровено. — Искам да откриеш в мен всичко, което си търсил в другите жени, с които си бил.
Жени, които е водил в онази бърлога, пълна със сексиграчки.
В очите му гореше леден син огън, но гласът беше равен и спокоен:
— Не мога да откъсна ръце от теб. Това трябва да е достатъчно, за да се убедиш, че не се нуждая от никоя друга.
Наблюдавах го, докато се изправя. Взе чашата от ръцете ми и я остави на нощното шкафче, след това хвана края на завивката, отметна я с рязко движение и ме остави гола.
— Смъкни се надолу — нареди ми. — Разтвори крака.
Усетих, че пулсът ми се ускорява, докато изпълнявам заповедта му, плъзнах се по гръб и разтворих бедра. Изпитах инстинктивно желание да се загърна, проницателният му поглед ме караше да се чувствам беззащитна и уязвима, но успях да устоя на инстинкта си. Нямаше да е честно, ако не признаех, че беше ужасно въздействащо да лежа пред него напълно гола, докато той стои облечен в един от своите дяволски секси костюми. Това мигновено го поставяше във властова позиция, което си беше сериозен афродизиак за мен.