![Защото те обичам [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/1/zashchoto-te-obicham-bg-download.jpg)
Защото те обичам [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-002-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Защото те обичам [bg]». Краткое содержание книги:
Да се възроди.
В продължение на няколко секунди тази евентуална възможност предизвика в ума му своеобразна еуфория, ала само до мига, в който усети, че от другата страна на стъклото Иви е втренчила очи в него. Вдигна глава и за пръв път погледите им наистина се срещнаха. Едва тогава ясно разбра на кого прилича това момиче.
На самия него.
Без да я познава, той чувстваше, че и тя е обречена на подобно на неговото страдание. Иви развяваше своето като флаг, а той криеше своето зад статута си на лекар. Но в крайна сметка и двамата принадлежаха към един вид.
Конър реши да се върне в топлата атмосфера на кафе-ресторанта. Китарата на Клептън бе отстъпила ред на Боб Дилън: Shelter from the Storm, „Да се скриеш от бурята“. Една от любимите му песни, написана от певеца през 1975 г., след скъсването с жена му, Сара. Поредното доказателство за благотворното влияние на мъката върху художественото творчество.
— Е, как е хамбургерът? — попита я той, сядайки на пейката срещу нея.
— Бива — призна Иви и отпи глътка млечен шейк.
Конър се наведе към момичето. Ако искаше да й помогне, трябваше да научи повече неща за нея. И затова се опита да вложи в гласа си цялата убедителност, на която бе способен:
— Преди малко ми каза, че ти трябват пари…
— Зарежи тия работи! — пресече го тя.
— Не, обясни ми за какво ти трябват пари? Искам да разбера.
— Няма нищо за разбиране.
— Щом така смяташ…
Конър въздъхна дълбоко. Защо ли, дявол да го вземе, искаше да се занимава с хора против тяхното желание?
Недоволен от развитието на разговора, той стана и си поръча една „Корона“, без да изпуска Иви от погледа си. Неспокойна, с лице към прозореца, тя гризеше лакираните си в черно нокти.
Докато плащаше бирата, Конър провери съдържанието на портфейла си: три банкноти по сто долара, които наскоро бе изтеглил от банкомата. За да се чувства сигурен, винаги трябваше да има значителна сума в джоба си. Класически рефлекс на човек, който в миналото е бил беден.
В този миг в съзнанието му покълна една идея. Той слезе от високото столче и се приближи до скамейката, където Иви прибираше нещата си с намерение да си тръгва.
— Предлагам ти малка игра — рече той и сложи на масата едната от стодоларовите банкноти.
— Как се казва играта ти? Развращаване на непълнолетна?
— Мислех, че искаш да спечелиш пари…
Тя погледна банкнотата със смесено чувство на презрение и любопитство. Ръката на Конър я прикриваше отчасти и девойката видя, че на безименния му пръст липсваше една фаланга.
— Ако искаш, тя е твоя — продължи Конър, приближавайки банкнотата към момичето. — Отговаряш на въпроса ми и тя е твоя…
Иви се вгледа в лицето му, колебаейки се дали да се включи в някаква заплетена история, чиято логика не й беше ясна.
Но в крайна сметка се реши:
— Питай.
— Защо ти трябват пари? — попита Конър, гледайки я втренчено.
Иви приближи ръката си до зелената банкнота.
— За да си купя „ютия“ — отвърна тя дръзко.
После взе банкнотата и я мушна в джоба си, отправяйки предизвикателен поглед към Конър. За пръв път в живота си печелеше така лесно пари.
Конър замръзна на мястото си. Той бе поразен от отговора на момичето. Внезапно съзнанието му бе прорязано от изображението на пистолет; последва изстрел и гръмко стенание. Отдавнашен спомен, зарит дълбоко в паметта му, внезапно бе излязъл на повърхността, без изобщо да даде знак за това.
Притеснен, докторът измъкна от джоба си следващата банкнота и я сложи на същото място.
— Защо ти трябва „ютия“?
Този път колебанието на Иви продължи по-дълго. Първата й реакция бе да излъже, но предусети, че Конър веднага ще разбере. Пък и истината беше нещо рядко и ценно и си заслужаваше стоте долара, които той й предлагаше.
— Защото искам да убия един човек.
Изреченото падна като гръм. Изумен и изплашен от отговора на момичето, Конър разтърси глава. Извади третата банкнота, разгъна я, постави я на същото място и зададе последния си въпрос: