Warcraft - Повелителят на клановете
- Автор: Голдън Кристи
- Серия: WarCraft #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Повелителят на клановете». Краткое содержание книги:
Блакмуър се изкикоти.
— Само приблизително — отвърна той. — Този не е създаден да изглежда като истински. Направен е само за тренировки. Гледай.
Той протегна своята облечена в ръкавица ръка и един от пазачите му подаде нещо.
— Това е дървен меч — обясни Блакмуър. — Истинските оръжия са метални, но за тренировка се използват дървени. Когато станеш достатъчно умел с този, ще минеш и на истински.
Блакмуър хвана меча с двете си ръце. Центрира го пред себе си, след което хукна към тренировъчния трол. Без да нарушава своя ритъм, той успя да го удари три пъти — веднъж в главата, веднъж в тялото и веднъж по сламената ръка, която държеше имитация на оръжие. Съвсем леко задъхан, той се завъртя и се върна на бегом.
— Сега опитай ти — каза той.
Трал протегна ръка към оръжието. Дебелите му пръсти се сключиха около дръжката. Тя прилягаше в дланта му далеч по-удобно, отколкото тънкия писец. И усещането беше приятно, някак познато. Нагласи оръжието, опитвайки се да наподоби действията на Блакмуър.
— Много добре — каза Блакмуър. После се обърна към един от пазачите. — Виж го само. Той е роден талант. Точно това и очаквах. А сега, Трал… атака!
Оркът се извъртя. За първи път в живота му тялото му охотно изпълняваше онова, което се искаше от него. Той вдигна меча и за негова изненада силен вик се изтръгна от собственото му гърло. Краката му се раздвижиха сякаш по собствена воля и плавно и бързо го понесоха към чучелото. Вдигна оръжието — о, колко лесно било — и го стовари върху тялото на трола.
Чу се страхотно пукане и тролът излетя във въздуха. Трал се уплаши, че е направил нещо погрешно, затътри се тромаво назад и се оплете в собствените си крака. Стовари се тежко на земята и усети как дървеният меч се строши под него.
Изправи се с мъка и се просна по очи, сигурен, че го чака жестоко наказание. Беше потрошил чучелото и тренировъчния меч. Усещаше се толкова голям и несръчен…
Силни викове огласиха въздуха.
С изключение на срещите си с Джарамин, безмълвните пазачи и рядко навестяващия го Блакмуър, досега Трал не бе имал някакви контакти с хората. Не се беше научил да разпознава тънките нюанси в звуците, които те издаваха, без да изричат думи, но му се стори, че в тези викове няма гняв. Той погледна предпазливо нагоре.
На лицето на Блакмуър беше цъфнала широка усмивка. Пазачите също се радваха. Един от тях удряше дланите си една в друга и издаваше някакъв шумен, плющящ звук. Когато срещна погледа на Трал, усмивката на Блакмуър стана още по-широка.
— Не ви ли казах, че той ще надмине всички ваши очаквания? — извика Блакмуър. — Браво, Трал! Браво!
Трал примигна неуверено.
— Аз… това не беше ли лошо? — попита той. — Трола и меча… аз ги счупих…
— Напълно вярно! За първи път размахваш меч, а ето че тролът полетя из двора! — веселието на Блакмуър поутихна и той положи приятелски ръка върху рамото на младия орк.
Отначало Трал не разбра жеста и се стегна, подготвяйки се за удар, но последвалите думи на лейтенанта го успокоиха.
— Представи си, че това се случва на гладиаторската арена — каза Блакмуър. — Представи си, че този трол е истински, че мечът е истински. Представи си, че още при първата си атака ти го удряш толкова силно, че той отхвръква надалече. Не разбираш ли, че това е много добре, Трал?
Оркът предположи, че най-вероятно е именно така. Големите му устни се отвориха, за да оголят зъбите му в усмивка, но съвсем навреме се досети, че само хората се смеят. За първи път Блакмуър беше толкова доволен от него и се държеше толкова дружелюбно, затова той не искаше да го ядосва.
Блакмуър потупа рамото на Трал и се обърна към своите хора.
— Ти! — извика той на единия от пазачите. — Върни трола на поставката и се погрижи да бъде закрепен достатъчно надеждно, за да издържи на здравите удари на моя Трал! — после посочи друг от своите подчинени: — А ти тичай да донесеш нов тренировъчен меч. Проклятие, донеси пет меча. Трал ще ги счупи всичките!
С периферното си зрение Трал забеляза някакво движение встрани от себе си. Обърна се и видя висок, строен мъж с къдрава коса, облечен с ливрея в червено, черно и златно. Такива дрехи носеха слугите на Блакмуър. До него стоеше дребно човешко същество с яркожълта коса. То не приличаше на пазачите, които Трал познаваше. Зачуди се дали това не е човешко дете. Изглеждаше по-хубаво и някак по-различно. Не беше облечено с панталони и туника като останалите, а в дълга и широка дреха, която докосваше прашната земя. Нима това дете беше малка жена?