Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]
- Автор: Кинг Шели
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-367-3
- Переводчик: Силвия Николова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]». Краткое содержание книги:
2
Това е книга за страстта. Тя сменя кожата си.
Ражда се отново чрез желанието.
Катрин
Слава богу, че дойде куриерът на Ю Пи Ес. Ако не беше позвънил, все още щях да спя. Бях се свлякла наполовина от канапето, а една страница се беше залепила на лицето ми, когато се събудих. Добрах се до вратата, написах „Джон Ленън“ на мястото за подпис на листа, който ми подаде куриерът, и задържах вратата отворена, докато той вкара кашона вътре. Погледнах часовника. Срещата на ЧКАЖМСД започваше след час. Дизи щеше да е тук всеки момент, за да ме вземе. Пъхнах се под душа и после бързо отидох до гардероба си. Можех да се облека като маркетинг специалист на Cisco в аутфит, който една продавачка в Nordstrom избра за мен, или пък да избера тениска и дънки и да изглеждам като служител на Google. Избрах последното и нахлузих чифт дънки и тениска, на която пишеше отпред „Котката на Шрьодингер е мъртва“, а на гърба — „Котката на Шрьодингер е жива“. Също така бях сигурна, че Дизи ще е с обичайните си три четвърти панталони и тениска. Ние сме гийкове. Най-добре всички да го разберат от пръв поглед.
Точно когато чух, че Дези паркира биодизеловия си кабриолет, телефонът ми иззвъня. Майка ми.
— Получи ли пакета, който ти пратих? — попита тя. — Тъкмо ми пратиха съобщение от Ю Пи Ес, че са го доставили. Какво мислиш?
Нямаше смисъл да отварям пакета сега. Знаех какво има вътре. Още една мебел. За майка ми не съществуваше проблем в света, който да не може да се разреши чрез една лампа от „Тифани“. Преди да се преместя в Калифорния, нямах свой собствен дом, за да го декорирам. Но за нея не беше проблем, когато си поиска, да шофира повече от 48 км до колежанската ми квартира, да омае някой от съквартирантите ми да я пусне вътре и да замени тениските ми и скъсаните ми дънки с ленени поли и безброй блузи на „Ан Тейлър“. Сега, когато бях на 4800 км от нея, можеше само да ми праща пратки по куриер и заради това беше решила тези пратки да са мебели. Обемисти, тежки и неудобни мебели. Когато все още работех, се обаждах на „Армията на спасението“, за да вземат някой кухненски шкаф на колелца, кожени кресла, барокови масички, които дори и Мария-Антоанета би сметнала за прекалено натруфени. Напоследък обаче се бях обърнала към Craigslist[15] и си плащах интернета за месеци напред благодарение на щедростта на майка ми.
— Не мога да говоря сега — казах аз. — Отивам на една работна среща.
— Не може да отиваш на работна среща. Ти си безработна.
В света, в който израснах, само подозрителните типове бяха уволнявани. Когато казах на родителите ми, че са ме уволнили, те настояваха да се върна вкъщи и да оставя срама си от уволнението в техните ръце. Ако се приберях вкъщи, омъжех се и имах деца, Господ щеше да ми помогне. Имаше време, когато мислех същото за „Аргонет“. Ако просто вършех всичко, което се искаше от мен, „Аргонет“ щеше да ми осигури богато и безметежно бъдеще. Обаче колкото и да работех и колкото и добра да бях, в крайна сметка това нямаше никакво значение. Всичко се свеждаше до цифри, а те бяха по-малки от тези, които идваха от Индия. Морето не съди тези, които поглъща. Праведен или грешник — няма значение за водата.
— Мамо, не мога сега да ти обяснявам, трябва да вървя. Важно е.
— По-важно от семейството ти? Добре, върви на работната среща. А баща ти и аз може да си умрем точно тук на пътя за Хилтън Хед, но какво ли те интересува това?
Родителите ми се оженили седмица след като завършили колежа. Баща ми бил спортна звезда — бегач. Майка ми пък била подгласничка на „Мис Южна Каролина“. Снимките от първите им години заедно са пълни с усмивките и лекотата на двама души, чийто живот е финансово осигурен от родителите им. Не са си задавали въпроси. Дори не са подозирали за съществуването на такива въпроси. Знаех до последната подробност как са прекарали неделята до този момент. Баща ми, както е правел още преди да се родя, е отишъл да се види с приятелите си от братското студентско сдружение за закуска, преди да се върне вкъщи при майка ми, която вече е облечена в екип за голф в пастелни цветове с чорапи до глезените и шапка с козирка в подобен цвят. Чантите им за голф са подпрени на перилата във фоайето, а тя седи на извито дъбово стълбище, ръцете й са обвили обезкосмените й колене и го чака да се върне. Когато бях дете, ходеха да играят голф по-близо до къщи, като викаха детегледачка за петък и събота следобед и за вечерите в клуба. Но веднага щом влязох в тийнейджърските си години и вече можех да оставам сама, родителите ми, усетили отново свободата, откриха света на курортите с голф игрища. Това бяха увеселителните паркове, места, където вечерното облекло беше в основната гама от цветове и парфюми, които миришат на свежо окосена трева. Дори не съм сигурна дали майка ми харесваше голфа. Но баща ми го обожаваше и това беше важното за нея.
15
Крейгслист (на английски: craigslist) — централизирана мрежа от онлайн градски общества, включваща безплатни обяви и форуми на различни теми. — Б. пр.