Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
Гадна работа на улица „Гансън“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:

Едно безпардонно ченге на име Джулс Бетингър е изритано по наказание от Аризона в ледения Север — във Виктъри, Мисури. В този колабирал град от някога индустриалния район на Щатите няма достатъчно полицаи. Няма и нормални такива. Получил за партньор друго сгазило лука ченге, Бетингър започва да разследва двойно убийство на обезобразени и поругани полицаи. Търси отговорите навсякъде — от корумпираните си колеги, които не се различават много от престъпниците, до отчаяните, готови на всичко криминални типове. Скоро му става ясно, че работата е дебела, кървава и много лична.
1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 124
Перейти на страницу:

Бетингър реши, че този титан сигурно яде хора.

— Това е инспекторът — обясни Шарън.

Чул тази информация, лостовият престана да пляска с ръце.

Инспектор Зволински махна със свободната си ръка и вратата се втурна така, сякаш от страх бе оживяла. Когато влезе в дирекцията, едрият мъж видя Бетингър.

— Когато казаха, че си черен, не са ме излъгали.

— Приятно ми…

— Ти си почти лилав. — Инспекторът се понесе като метеор през вратата, водеща към вътрешността. — Следвай ме.

Бетингър тръгна след него.

Зволински хвърли един сникърс на бюрото в приемната, по което той се хлъзна и се спря едва когато се блъсна в големия бял телефонен апарат.

— Ще си развалиш зъбите с тези боклуци.

Шарън се усмихна, когато се протегна за блокчето.

— Благодаря.

— Предупредих те.

Постовият отвори вратата.

— Добро утро.

— Не и днешното.

— Следващия път ще го пипнете.

Бетингър забеляза рани по големите ръце на Зволински, докато го следваше в съседното помещение. Там флуоресцентни лампи висяха на дълги тръбички и осветяваха голямото бяло открито пространство, където работеха чиновници и полицаи, пишеха, разговаряйки тихо, и пресяваха данни на бюра с различна големина. В горния край на всяка стена имаше тесен прозорец, който обрамчваше къс от лавандуловото небе.

— Преди работа се боксирам — обясни инспекторът, докато водеше детектива през централното работно помещение. — Понеделник, вторник и четвъртък. В петък само ако има противник, който си заслужава.

— Изглежда предпочиташ левия ъперкът.

Докато крачеше напред към далечния край на помещението, Зволински се усмихна.

— Вече търсиш улики, а?

— Още не съм открил как да се изключвам.

— Това ми харесва.

Бетингър огледа насъбралите се, които представляваха най-разнообразна група от двайсетина човека. Всички работеха.

— Внимавай, има праг.

Двамата стъпиха на малък подиум, върху който стояха огромно писалище и автомат за вода от ковано желязо, сякаш излязъл от някой ням филм.

— Откакто сложих това тук, хората пият по-малко.

— Извит като кука пръст повдигна стоманения стол и го сложи пред бюрото. — Така се пести време и в двете посоки — влизаш, излизаш.

Зволински кацна на дървен стол, а Бетингър сплеска задника си върху предложения му студен метал.

— Ако искаш, свали канадката — предложи домакинът.

— Не, благодаря. — Отговорът на детектива беше направо видим.

— Как ти харесва Мисури? — Инспекторът махна с длан, която би могла да спре цял камион. — Не влизай в подробности, защото вече имаш девет случая.

— Може да зададеш своя следващ въпрос.

— Добре. — Зволински плесна с огромните си ръце.

— Има нещо, което трябва да разбереш… нещо, което очертава параметрите и определя начина ни на действие тук.

Бетингър кимна.

— Повечето градове в тази страна имат един полицай на петстотин граждани — продължи инспекторът.

— Това е обичайното съотношение… обаче в големите богати градове, като Ню Йорк например, това съотношение е по-близо до един полицай на двеста и петдесет граждани. — Той махна с ръка из помещението.

— Ние имаме двайсет и четирима мъже със значки, включително с теб и онези, които са си взели почивен ден. Според последното преброяване населението на Виктъри е двайсет и шест хиляди. Така че ние сме дори малко под онова съотношение, което се смята за минимално в страната — един полицай на хиляда души.

Детективът беше видял тази отрезвяваща статистика в папката с данни, която му беше дал неговият предишен началник.

— Ти май знаеш това — отбеляза Зволински. — Обаче и тази сметка не е съвсем точна, защото между шест и десет хиляди души живеят в изоставените райони, включително канализацията, а те не влизат в сметката.

Детективът си представи живота в канализацията на Виктъри.

— И така — продължи инспекторът, — всеки полицай от дирекцията получава хиляда и четиристотин души, макар това да не е най-лошата част. Около седемдесет процента от мъжкото население на Виктъри между осемнайсет и четирийсет и пет години са с криминално досие. Може да се предположи без особена опасност от грешка, че с живеещите в изоставените райони и канализацията този процент нараства до осемдесет. Това е осмица, следвана от нула.

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)