Фантастична светлина

Двуцветко и Ринсуинд спореха. Личността, за която спореха, седеше върху гъбата си и ги зяпаше с интерес. Приличаше на някой, който живее в гъба и това смущаваше Двуцветко.

— Добре де, защо няма червена шапчица?

Ринсуинд се поколеба, като отчаяно се опитваше да се досети накъде бие Двуцветко.

— Какво? — предаде се той.

— Би трябвало да има червена шапчица — каза Двуцветко, — и определено би трябвало да е по чист и някак по-веселяк. Хич не ми прилича на никой вид гном.

— Какви ги дрънкаш?

— Виж му брадата — тросна му се Двуцветко. — Виждал съм по-добри бради върху парче сирене.

— Слушай, той е висок 6 инча и живее в гъба. — изръмжа Ринсуинд. — Сто на сто е гном, по дяволите!

— Заключението ти се основава само на неговите твърдения.

Ринсуинд погледна надолу към гнома.

— Извинете — каза. Отведе Двуцветко на другия край на сечището.

— Слушай — процеди през зъби. — Ако беше висок 15 фута и беше казал, че е великан и тогава щяхме да си изградим мнение само по негово твърдение, нали?

— Може да е горски дух — заяде се Двуцветко.

Ринсуинд се обърна назад към дребната фигурка, която усърдно си чоплеше носа.

— Е, хубаво де? — рече. — Кво от туй? Гном, горски дух, елф — кво от туй?

— Не е елф — твърдо заяви Двуцветко. — Елфовете са облечени в такива едни зелени гащиризони и островърхи шапчици и малки възлести антенести нещица се подават от главите им. Виждал съм картинки.

— Къде?

Двуцветко се поколеба, свел поглед към краката си.

— Мисля, че се казваше „мрън, мрън, мрън“.

— Как? Казваше се как?

Човечето внезапно откри, че му е много интересно да си гледа опакото на ръцете.

— „Наръчник на Цветните Феи за най-малките“ — измрънка.

Ринсуинд изглежда нищо не разбра.

— Книга за това как да се избягват ли? — попита.

— А, не — забърза Двуцветко, — казва ти къде да ги търсиш. Спомням си вече картинките.

Лицето му придоби замечтан вид и Ринсуинд вътрешно изпъшка.

— Имаше даже специална фея, която идва да ти вземе зъбите.

— Какво, идва и ти вади собствените зъби?…

— Не, не, грешиш. Искам да кажа, след като ти паднат, това, което се прави е, слагаш зъба под възглавницата си, а феята идва, взема го и ти оставя за него една монета рину.

— Защо?

— Защо какво?

— Защо събира зъби?

— Просто така.

Ринсуинд си състави представата за някакъв странен субект, който живее в замък от зъби. Беше от онези представи, които се опитваш да забравиш. Безуспешно.

— Пфу! — възкликна.

Червени шапчици! Двоумеше се дали да просвети туриста относно това какво всъщност представлява животът, когато жабата е добра гозба, заешката дупка е полезно място за подслон от дъжда, а бухалът, носещ се в нощта — тих ужас. Панталони от къртичена кожа звучаха много шик наистина, само да не се налага лично да ги сваляш от първоначалния им собственик, докато злобната гадинка е приклещена в дупката си. Що се отнася до червени шапки, всеки тръгнал из гората в нещо толкова ярко и биещо на очи, би го правил само много, много кратко.