Главата на професор Доуел

ЖЕРТВИТЕ НА ГОЛЕМИЯ ГРАД

Откакто узна тайната на главата, Лоран намрази Керн. И това чувство растеше всеки ден. Тя заспиваше и се събуждаше с него. В страшни кошмари виждаше Керн насън. Беше просто болна от омраза. Напоследък при среща с него тя едвам се сдържаше да не му извика в лицето: „Убиец!“

Държеше се с него неискрено и студено.

— Керн е чудовищен престъпник! — възклицаваше Мари, когато оставаше сама с главата. — Ще го обадя… Аз ще крещя за престъплението му, няма да се успокоя, докато не развенчая тази крадена слава, ще разкрия всичките му злодеяния. И себе си няма да пощадя.

— По-тихо!… Успокойте се — уговаряше я Доуел. — Аз ви казах вече, че нямам чувство на отмъщение. Но ако вашето нравствено чувство е възмутено и жадува за възмездие, аз не ще ви разубеждавам… само не бързайте. Аз ви моля да почакате до края на нашите опити. Защото и аз сега се нуждая от Керн, както той от мене. Без мене той не може да завърши труда, но и аз също без него. А това е всичко, което ми остана. Повече няма да създам, но започнатите работи трябва да бъдат завършени.