Моралният куршум

— Могат — потвърди Рокфелер. — Особено след като ти им подсказа тази възможност, братле.

Снифи се паникьоса. Коленете му затрепериха ситно-ситно.

— Те могат да се нахвърлят върху мен всяка секунда! — Той трескаво развъртя наляво-надясно цевта на картечницата. — Какво да правя?

— Не ми пука дали ще живея вечно! — викна Рокфелер. — Но си залагам главата, че на тях им пука! Дърпай спусъка, момче, пък каквото ще да става!

— Според мен засега не бива да стреляш — възрази неуверено Форбс. — Момче, дръж пушката по-здраво и викай за помощ.

Снифи изгуби всякакво самообладание. Въпреки модерните технологии картечницата беше адски тежка за него. Хилавият му пръст вече изтръпваше върху огромния спусък. И какви са тия звуци? Да не са стъпки, приглушени от дебелия килим?

Приличат!

— Проклети европейци, давам ви последен шанс! — закрещя Снифи с цялата сила на детското си гърло. — Ако сте още тук, незабавно се предайте! Иначе броя до десет и откривам огън! Едно… две… три…