Робинята
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: viking era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
„Сребърния гарван“ пореше бързо и тихо тъмните, спокойни води на Днепър. Бе гордостта на Мерик. Той бе поръчал шейсет — стъпковия плавателен съд преди три години при Торрен, строител от Каупанг, чиято слава бе стигнала чак до Йорк в датска Англия. Лодката бе над четиринайсет стъпки широка, с почти плоско дъно, непригодна за дълго пътуване, а по-скоро за речно плаване, и разполагаше с дълбок трюм за стоки. Страните й се подаваха само шест стъпки над водата и бяха красиво извити. Върху напречните греди бяха поставени не заковани борови дъски. При вълнение те можеха да бъдат лесно използвани за изтребване на нахлулата вода, а сега, докато лодката се плъзгаше през злачните води на Днепър, под тях бяха скътани сребро, злато, скъпоценности и други стоки, с които се бяха сдобили тук, в Киев, както и шатри, готварски съдове и храна за из път. Рулят бе огромен и се въртеше леко, старият Фиррен го движеше внимателно и нежно, с вещината на майка, която се грижи за рожбата си. Платното бе вдигнато високо на рейката, понеже бризът бе силен и без време щеше да ги отнесе на север, но въпреки това мъжете бяха насядали върху моряшките си сандъчета, с ръце до веслата, и си говореха тихо. Бяха прекалено близо до Киев, близо до хора, готови да ги убият без капчица жал, и ако вятърът утихнеше, щяха мигновено да се заловят да гребат. Имаше място за двайсет и две весла, но на това пътуване Мерик бе взел със себе си всичко двайсет души.
Слабата светлина от няколкото лоени факли върху крепостните стени на Киев избледня в далечината. Остана да се вижда само гъстият черен пушек, който се виеше от тях и се издигаше в безоблачното лятно небе.
Мъжете започнаха ритмично да гребат, защото вятърът бе стихнал също тъй внезапно, както пристъпът на похот секва от удар в слабините. Мерик поговори с всеки от хората си, насърчавайки ги да натискат яко веслата, докато се измъкнат от обсега на другите бойни и търговски кораби. Не искаше проблеми, нито сблъсъци. На лодката му имаше богата плячка и това я превръщаше в прицел за пиратите, макар искрено да се съмняваше, че някой би проявил неблагоразумие да предприеме нападение срещу двайсет въоръжени викинги.
Мерик се върна на кърмата и седна до стария Фиррен, който нито за миг не изпускаше руля. Погледна момчето, свито в краката му и загърнато с дебело вълнено одеяло, после кимна на Клив, който току-що го бе сменил при греблата.
Момчето изохка и се опита да се обърне по гръб. Мерик внимателно го улови за хилавото рамо, за да го задържи по корем. Таби, малкото му братче, се бе присламчило до него и мълчаливо го галеше с мръсната си ръчица.
— Ще се оправи, Таби, обещавам ти. Просто е премалял от глад и от изтощение. Подир няколко часа ще слезем на брега и ще пренощуваме там. Ще се погрижа да го нахранят и да си почине, докато си възвърне силите. Ти също, моето момче.
— Много е тъмно — рече Таби. Вдигна дълбоките си сини очи към лицето на Мерик и той отново почувства в душата си предишното мъчително стягане. — Страх ме е от тъмното.
— Вече няма защо да се страхуваш — рече Мерик и сърцето му се сви от думите на детето. Едва се овладя да не протегне ръце към момченцето и да не го притисне до гърдите си. Не, само ще го изплаши. Но толкова силно искаше да го прегърне, че просто недоумяваше какво му става. Промълви: — Аз ще те пазя от тъмното. Но трябва да се отдалечим колкото може повече от Киев, преди да спрем. Сега си в безопасност. Брат ти също. Имай ми доверие.
Детето кимна, но много бавно, и Мерик се усъмни, че е повярвало на думите му. Той самият също едва ли би се хванал, ако беше на мястото на Таби. Втренчи се в мръсната ръчичка, поставена върху рамото на брат му.
Беше се сдобил с трима роби, без да плаща и грам сребро за двама от тях. Не бе купил робиня за майка си, но това нямаше значение.
Роби.
Премести поглед от Таби и брат му към Клив, мъжа с разкошната златиста коса и обезобразено лице, който гребеше несръчно, очевидно несвикнал с подобна работа. Беше млад, на не повече от двайсет, но бе як, макар и необучен да се бие.