Просяк, крадец
- Автор: Шоу Ирвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Томова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Просяк, крадец». Краткое содержание книги:
На фона на съкрушителните събития, белязали живота на Рудолф, авторът проследява съдбите на двамата му своенравни племенници — Били и Уесли — третото поколение Джордах. Всеки от тях се противи посвоему срещу печалната слава на фамилията, ала не намира сили да се откъсне от нея и от нейното всесилно богатство.
Възходите, паденията и страстите на познатите герои се вплитат в едно изискано произведение, търсещо новия морал от края на XX век.
Гретхен се замисли върху думите на Дуайър. Те разкриваха повече не ща за него, отколкото за Том или за Уесли. Тя осъзна, че за Дуайър Том е бил центърът на живота му; той сигурно можеше да повтори дума по дума всичко, което Том му е казал от начало до край. Ако Дуайър беше жена, човек щеше да си помисли, че е бил влюбен в Том. Макар че и като мъж… Тази момичешка уста, тези особени движения на ръцете… Горкият Дуайър, помисли си тя, може би в крайна сметка точно той ще страда най-много. Тя не изпитваше особени симпатии към Уесли. Когато се качиха на яхтата, той й направи впечатление на възпитано и физически здраво момче. След смъртта на баща си бе станал мълчалив, избягваше всички и лицето му не издаваше нищо. Руди ще се погрижи за него, така бе казала на Дуайър. Сега обаче си зададе въпроса, дали Руди или който и да е друг ще може да се погрижи за Уесли.
Дуайър се върна с уискито. Първото питие започваше да й действа. Тя се чувстваше унесена, отдалечена, проблемите вече бяха мъгляви и можеха да се отложат. Може би Джийн с нейните скрити бутилки е научила нещо полезно. Гретхен с удоволствие отпи от втората чаша.
Дуайър изглеждаше различен, някак притеснен — стоеше облегнат на перилата, с чистото бяло поло и памучните панталони, със смешно издадените си зъби, заради които му беше излязъл прякор, и си хапеше устните. Сякаш бе взел някакво трудно решение, докато е наливал питиетата сам в салона.
— Може би не трябва да ти казвам това, мисис Бърк…
— Гретхен.
— Благодаря. Но чувствувам, че мога да говоря с теб. Руди е чудесен човек, аз му се възхищавам, в положението, в което сме изпаднали, не може и да се мечтае за по-добър човек, но той просто не е от този тип хора, с когото аз мога да разговарям, истински да разговарям, нали разбираш какво искам да кажа?
— Да, разбирам — отговори тя.
— Чудесен човек е той, както вече казах — продължи притеснено Дуайър, хапейки устни, — но не е като Том.
— Не, не е — съгласи се Гретхен.
— Уесли дойде да говори с мен. Не иска да има нищо общо с Руди. Нито с жена му. Това е съвсем естествена човешка реакция, нали така, след всичко, което се случи?
— Сигурно е така. След всичко, което се случи — повтори Гретхен.
— Ако Руди се опита да му се наложи — с най-добри намерения, в които аз, разбира се, не се съмнявам, — ще си има неприятности. Ужасни неприятности. Всичко може да се очаква от това момче.
— Съгласна съм — каза Гретхен. Тя не бе мислила за това досега, но в момента, в който думите се изплъзнаха от устата на Дуайър, прозря истината в тях. — Но какво може да се направи? Кейт не му е майка и освен това си има свои проблеми. Ти?
— Аз ли? — тъжно се засмя Дуайър. — Аз не знам къде ще бъда след двайсет и четири часа. Единственото, което знам, е да се оправям с кораби. Другата седмица може да съм на път за Сингапур. А след месец може да съм близо до Валпарайсо. Все едно, не съм създаден за баща.
— Тогава?
— Наблюдавах те много внимателно — каза Дуайър. — Нищо, че ти изобщо не ме забелязваш…
— О, стига, Бъни — прекъсна го виновно Гретхен, защото само преди минута през главата й бе минала почти същата мисъл.
— Не съм се засегнал от това и не си вадя никакви заключения, мисис…
— Гретхен — машинално каза тя.
— Гретхен — послушно повтори той. — Но сега, след всичко това, и след като остана с мен да ми слушаш приказките, виждам, че си истински човек. Не искам да кажа, че Руди не е човек — добави бързо Дуайър, — но не е човек от типа на Уесли. А жена му… — той замълча.
— Нека да не говорим за жена му.
— Ако ти отидеш при Уесли и му кажеш направо, без заобикалки, съвсем открито: „Идваш с мене…“, той веднага ще разбере. И ще види, че си такъв тип жена, който може да му бъде майка.
Ето един нов начин да се възприема процесът на човешкото развитие — синовете избират майките си, помисли си Гретхен. Никога ли няма да спре еволюцията?
— Аз съвсем не съм образцова майка — сухо отвърна тя. Плашеше я мисълта да поеме каквато и да било отговорност за това източено, намръщено, мълчаливо момче с необузданите гени на Том. — Не, Бъни, страхувам се, че нищо няма да излезе от това.
— Смятах, че трябва поне да опитам — каза вяло Дуайър. — Просто не ми се иска Уесли да остане сам. Независимо какво си мисли, още не е пораснал, за да бъде самостоятелен. Ужасно много сътресения го чакат Уесли Джордах.
Тя не се сдържа и леко се усмихна при думата „сътресения“.
— Пинки Кимбъл, механикът на „Вега“ — продължи Бъни, — който е видял мисис Джордах в бара с югославянина, ми разправя, че Уесли не го оставя на мира. Иска Пинки да му помогне да намери югославянина, да му го посочи… Може и да греша, но съм сигурен, а и Пинки така мисли, че Уесли иска да отмъсти за баща си.