Абсолютна власт [Absolute Power - bg]

Почувства се виновна пред тялото си, задето го товари с напрегнатата работа и стреса от ужасните престъпления, но какво да се прави? Нима би изоставила професията си, защото не изглежда като манекенка от корицата на „Космополитън“? Успокои се с факта, че тази хубавица полага двайсет и четири часови грижи за външността си. А нейната голяма грижа бе да наказва нарушителите на закона. От всяка гледна точка работеше на по-продуктивно поприще, отколкото една манекенка!

Опипа косата си. Време беше да я подкъси, но все беше заета… Лицето й още не бе засегнато от огромната натовареност, с която едва се справяше. Лице на двайсет и девет годишна жена, издържало четири години на сън по пет часа на денонощие и безброй процеси. Кейт въздъхна при мисълта, че хубостта му няма да се запази вечно. Спомни си годините в университета, когато бе разбила не едно сърце и външността й предизвикваше възхитените погледи на състудентите й. Сега, на прага на трийсетте, си даде ясна сметка, че това, което е приемала за даденост и с което често се е шегувала, няма да я съпътства още дълго. Подобно на много способности, които не забелязваме, докато не ги загубим, властта да накараш хората да затаят дъх, когато влезеш в стаята, бе едно от нещата, които Кейт трудно щеше да прежали.

Запазената външност бе наистина в противоречие с оскъдните грижи, положени за нея през последните четири години. Трябва да бе наследила ценни гени. От друга страна, мисълта за баща й не й създаваше чувството, че е имала кой знае какъв късмет. Той бе един крадец, който се преструваше на обикновен човек. Измамник, подвел дори собствената си съпруга и дъщеря си. Последният човек, на когото би могло да се разчита.

Седна на бюрото си, отпи глътка горещо кафе, добави още малко захар и се загледа в снимката на Симънс, докато разбъркваше тъмната ободряваща течност.

Вдигна слушалката и набра домашния си номер, за да провери телефонния секретар. Бяха оставени пет съобщения: две бяха от колеги, едно — от полицая, който щеше да свидетелства срещу Симънс, и още едно от следователя, който я безпокоеше за щяло и нещяло. Трябваше да си смени телефонния номер. Петото обаждане не бе придружено от съобщение. Някой просто бе затворил. Въпреки всичко апаратът бе записал учестеното дишане и няколкото нечленоразделни думи. Гласът й се стори някак познат, но не успя да го идентифицира. Поредният скучаещ безделник!