Дедите на Питър Атърли

След като техният „Велик баща“ — явно по-незначителна личност — усмихнато ги поздрави, един политически колега се доближи до Питър и го хвана под ръка.

— Сивият орел би искал да поговори с вас. Елате! Прекрасен случай за вас! Може да ви сложат в Комисията за отношенията с индианците и да съберете някои сведения. Помнете, че ние искаме стабилна политика, да няма вече празни приказки за „Великия баща“, да няма вече одеяла и пушки! Вие знаете какво казвахме ние на Запад. „Единственият добър индианец е мъртвият.“ Тъй че вървете и чуйте какво иска да ви каже дъртият.

Питър се остави да го заведат при групата. И в този миг си спомни фигурата на индианеца на гроба в Ашли Грейидж и усети да го обзема леко задоволство от по-високия ръст и величественото държане на Сивия орел.

— Здравей! — каза Сивия орел.

— Здравей! — казаха останалите четирима вождове.

— Здравей! — машинално повтори Питър. По знак на Сивия орел преводачът каза:

— Нека приятелят ти се оттегли… Сивия орел няма какво да му каже на него. Той иска да говори само с теб.

Приятелят на Питър недоволно отстъпи, но му хвърли предупредителен поглед.

— Ъх — рече Сивия орел.

— Ъх — рекоха другите вождове.

Последваха няколко гърлени думи, отправени към преводача, който се обърна с лице към Питър и с монотонното безразличие, възприето от вождовете, заговори:

— Той казва, че познавал баща ти. Той бил велик вожд, с много коне и много жени. Той е умрял.

— Баща ми беше англичанин, Филип Ашли! — отвърна Питър с чувството, че го обзема някаква чудновата нервност.