В недрата на Родопите
- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В недрата на Родопите». Краткое содержание книги:
Из пътя се зачува шум. Подават се отдолу турци, от които някои на мулета. Каменчетата ми обаждат, че те са коровчани помаци.
— Бей тука е и Вранчов Мотю! — каза Атанас по-разтревожен.
И той посочи един едър момък, с голяма шарена гъжва, яхнал на муле.
— Той е сайбият на това място и сега ще ме нарюка, прибави Атанас и се озърна към мулетата си, които пасяха тучната трева по полянката. Той очакваше мъмрюване от помака, за дето опустошава тревата му.
— Добър час, добър час? На къде? — извика храбро Атанас, с едно лукаво и престорено спокойствие.
— Дал ти бог добро, Атанас. На сянка, на сянка ли? — отговориха неколцина от помаците; но стопанинът на Бялата вода не отговори нищо. Той изгледа към нас вторачено, като че щеше да ни каже нещо, но не каза нищо и замина. Види се въздържа се, като ме взе за някое официално лице. Но мене ме заинтресува чисто българското му име, както ми се показа.
— Абе, тъй се викат тука: Мустафа — та Мутю… Мутю Вранчов. Помаците имат и Манчовци, и Поповци, и Крапчовци — нали са били някога българи?… — обясни ми Атанас.
Планът ми беше най-напред да поспя тука — високата трева даваше разкошен дюшек. Но бай Атанас и каменчетата ме развлякоха и отмахнаха желанието ми за дрямка. Па тука е и грехота да се дреме, когато такива гледки пръв път, може би, и последен, стоят пред очите ти, и когато ощущенията, които душата ти изпитва в един сладостен трепет, са така нови и жизнерадостни.
VII. Елидере. — Македонци. — Корово. — „Фатана“
Тук постояхме около един и половина час.
След един час още спущане през гора и немилостиво дружени от телеграфната жица, отзовахме се в самия дол на Елидере. Тая река, сега многоводна, влачеше бързо мътните си вълни към пролома. По мокрината на бреговете й, облепени с пясъчна тиня, познаваше се, че тя преди ден или два е била още по-голяма. Тук там по тях и по островите са разпръснати множество дървета — рязани парчета от букови стебла и дънери — изхвърлени от течението, на което са били поверени да ги изнесе от вътрешността на чепинските гори в долината на Марица. Тия дървета ще бъдат пак бутнати във вълните, за да продължават пътуването си. Елидере има матка дълбока и лишена от камъняк, та представлява най-сгодно и едничко превозно средство за търговците дървари. Тя е една от главните родопски реки и е съставена от множество рекички и потоци идещи от Доспат, Сюткя, Пашино бърдо, Баташкото блато и Каркария, които оросяват във всички направления разсветлената Чепинска долина. Забележителна е тая река и по-големите криволичения, които е принудена да прави додето излезе на широко в долината на Марица; Тя става така три пъти по-дълга, отколкото ако течеше направо. Устието й отстои на 34 километра от извора й, а дължината й е 96 километра.
Пътят върви все покрай нея и следва красивите й лъкатушки, които тя прави в полите на голия рът Стражата, който е продължение на Лакъта.
Тука дваж срещам дружини македонци, които отиват пеши за Белово. Те носят различни облекла, всекой според местността дето е. Аз ги разпитвам и узнавам, че идат от разни краища на Македония — всички дюлгери, варджии, тухлари. Има някои от солунско. Повечето са селяни. Всичкият тоя народ отива за България да търси работа и печалба. България е Колхидата на нашите македонци братя, които един тиранически режим застави да дирят прехрана вън от родната си земя, една от най-благодатните, но мащеха за тях. Какви скъсани, одрипавели, омършавели хора! Лицата им носят печат на трудове и лишения на живот окаянен. Но съвсем не виждащ тъпост в техните физиономи със събуден поглед, каквато има шопът. Въобще македонецът рязко се различава от другите българи. Македонците съединяват в себе черти от пресметливостта на куцовлаха, от якоглавщината на албанеца и тънкостта на гърка… Сякаш, взели са от основните свойства на всичките елементи, с които живеят съседски или се борят за съществуването си. Те са една естествено интелегентна, бих казал културна раса. Даже нашите тракийски населения, известни по своята развитост и по-голям процент грамотност, отстъпят пред ловкостта на македонеца.
Показва се Корова̀. То е първото село, което пътникът от Алабак среща в Чепинската долина. Това село, лепнато на отсрещният бряг на реката, има амфитеатрално положение. То изглежда доста красивичко със своите здрави, покрити с плочи къщи, накацали стройно по ярът на Стражата, от дето се спуща поточе Ситни дол. Има сама недостатъчна растителност.