Перата на слънцето

— Може ли да поговоря за малко с вас, господин Грийф? — попита той тъжно и смирено.

— Може, само че седни по-далече и откъм подветрената страна — отвърна Грийф. — Не, не, още по-далече. Така е по-добре.

Корнелий приседна на перилата на борда и хвана с две ръце главата си.

— Да, да — каза той, — от мен се носи зловоние като от труповете на бойно поле. Главата ми ще се пръсне от болки. Вратът ми сигурно е счупен, а всичките ми зъби се клатят. В ушите ми нещо бръмчи, като че там са свили гнездо безброй оси. Чак мозъкът на костите ми е разтърсен. Това, което преживях, прилича на земетресение и чума. Върху мен валеше град от прасета. — Замълча с въздишка, която премина в стон. — Преследваше ме ужасна смърт. Смърт, каквато не си е представял нито един поет. Да те изгризат плъхове, да те варят в казан с масло или да те разчекнат, завързан на два диви коня, безспорно би било твърде неприятно. Но да те бият до смърт с умряло прасе! — Той потръпна при ужасния спомен. — Това наистина надхвърля всякакво човешко въображение.

Капитан Бойг шумно изпусна въздух от носа си и се премести заедно със стола си по-далеч от Корнелий.

— Разбрах, че отивате в Ян, господин Грийф — продължи да говори Корнелий. — Искам да ви помоля за две неща: да ме заведете дотам и да ми дадете една глътка от онова уиски, от което се отказах в деня на вашето пристигане.

Грийф плесна с ръце на чернокожия прислужник и му нареди да донесе сапун и пешкири.

— Хайде, Корнелий, иди най-напред да се изкъпеш — каза той. — Момчето ще ти даде панталони и риза. Впрочем, преди да тръгнеш, кажи ми как се случи парите в хазната да излязат повече, отколкото пуснатите от теб книжни банкноти?