Анж Питу [Ange Pitou - bg]

— Да.

— Никой.

— Тогава с какво си купил лепилото?

— Сам си го направих.

— А капаните?

— И тях също.

— Значи, тези птици…

— Какво, лельо?

— Те не ти струват нищо?

— Труда да се наведа и да ги вдигна.

— И може ли да се ходи често при баричката?

— Може да се ходи всеки ден.

— Добре.

— Само че не трябва…

— Не трябва… какво?

— Да се ходи всеки ден.

— И по каква причина?

— Ами защото това съсипва.

— Съсипва кого?

— Баричката. Вие разбирате, лельо Анжелик, птиците, които са уловени…

— Е?

— Е! Вече ги няма.

— Вярно е — кимна лелята.

За първи път, откакто бе при нея, госпожица Анжелик се съгласяваше с племенника си, така че този нечуван израз на одобрение очарова Питу.

— Когато обаче не се ходи на баричката, се ходи другаде — каза той. — В дните, в които не се ловят птици, се лови друго нещо.

— И какво се лови?

— Например зайци.

— Зайци?

— Да. Месото се яде, а кожата се продава. Една заешка кожа струва две су.

Леля Анжелик се взря в племенника си с възхитен поглед. Тя никога не беше виждала толкова велик икономист. Питу току-що се беше проявил в такава светлина.

— Но аз ли ще продавам заешките кожи?

— Разбира се — отвърна Анж, — както правеше мама Мадлен.

Никога в главата на детето не бе нахлувала мисълта, че би могло да добие от улова си друго освен своя дял за консумация.

— И кога ще отидеш да ловиш зайци? — попита госпожица Анжелик.

— Ах, виж ти! Когато имам примки — отвърна Питу.

— Е добре, направи си примки!

Момчето тръсна глава.

— Както си направил лепилото и капаните за птици.

— О! Аз знам да правя лепило и капани за птици, това е вярно, но нямам медна тел. Тя се купува от бакалите.

— И колко струва?

— Ами за четири су ще излязат две дузини — пресметна на пръсти Питу.

— А с две дузини колко заека би могъл да уловиш?

— Зависи колко ще се хванат — четири, пет, шест може би — и освен това примките служат по много пъти, ако не ги намери горският.

— Дръж, ето ти четири су — каза леля Анжелик, — иди да купиш медна тел от господин Дамбрюн и утре върви на лов за зайци.

— Утре ще отида да заложа примките — рече Питу, — но едва вдругиден сутринта ще разбера дали се е хванало нещо.

— Е, какво пък, така да бъде! Върви все пак.

Медната тел бе по-евтина в града, отколкото на село, тъй като търговците от Арамон се снабдяваха от Виле-Котре. Така Питу имаше двайсет и четири примки за три су. Той върна едно су на леля си.

Тази неочаквана честност от страна на момчето почти трогна старата мома. За миг я споходи намерението да възнагради племенника си с неизползваното су. За нещастие на Питу това беше су, разплескано с удари на чук, което в полумрака можеше да бъде взето за две су. Госпожица Анжелик помисли, че не бива да се лишава от монета, която би могла да й донесе сто процента печалба, и я сложи обратно в джоба си.