Покушението
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Покушението». Краткое содержание книги:
Той се казва Джак Ричър и е бивш военен полицай.
Задачата на Джак е да се опита да убие вицепрезидента Армстронг. Ако покушението се окаже възможно, то значи има фатални пропуски в системата за охрана. Още повече, че в момента Фрьолих е подложена на ужасно изпитание, защото е получила заплаха, че Армстронг скоро ще умре.
— Вие сте познавали брат ми — каза той накрая.
В погледа й прочете изненада и някакво особено задоволство. За миг тя не знаеше какво да отговори.
— Веднага си личи — продължи той. — Ако някой ме гледа така, явно си мисли колко си приличаме двамата и същевременно колко сме различни.
Тя не отговори.
— Е, приятно ми беше — подхвърли той и пое по пътя си.
— Почакайте! — извика тя. Той се извърна. — Можем ли да поговорим?
Ричър кимна.
— Да влезем в колата — предложи той. — Ще замръзнем на тоя вятър.
Няколко мига жената не помръдна, очите й останаха приковани в лицето му. После внезапно се пресегна и отвори предната дясна врата.
— Моля — каза тя.
Той се качи в колата, докато тя заобиколи откъм предната страна и зае шофьорското място. Запали двигателя колкото да пусне отоплението, но не потегли.
— Познавах брат ви наистина, и то много добре — каза тя. — Бяхме гаджета. Повече от гаджета. По едно време имахме много сериозна връзка, преди Джо да умре.
Ричър нищо не каза. Жената се изчерви.
— Е, разбира се, че преди. Как можах да го кажа! — Тя млъкна.
— Кога беше това? — попита Ричър.
— Ходихме две години. Разделихме се година преди смъртта му. — Ричър кимна. — Аз съм Ем И Фрьолих.
— Еми, като телевизионната награда ли?
— Не. От инициалите на първите ми две имена: Ем И.
В думите й се четеше недоизказаният въпрос: Той споменавал ли ме е някога? Ричър кимна отново, сякаш името му говореше нещо. Но това не беше вярно. Никога не съм чувал за теб, каза си той.
— И какво всъщност означават инициалите Ем И?
— Е, това няма да ви кажа.
Той помълча и попита:
— А Джо как ви наричаше?
— Джо ми викаше Фрьолих.
Ричър кимна.
— Типично в негов стил.
— Още ми липсва — каза тя.
— И на мен сякаш — съгласи се той. — И така, заради Джо ли ме търсите, или има нещо друго?
Тя помълча още няколко мига, тялото й потрепери, сякаш да се отърси от нещо, после продължи делово:
— И двете. Главно заради нещо друго обаче.
— И няма ли да ми кажете какво искате?
— Искам да ви наема за една услуга — каза тя. — Заради нещо като посмъртна препоръка от брат ви Джо. Заради това, което ми е разказвал за вас. Ние си говорехме за вас от време на време.
Ричър отново кимна.
— Та за какво искате да ме наемете?
Фрьолих помълча още малко и после лицето й се разтегна в нерешителна усмивка.
— Тая реплика поне добре съм я отрепетирала — подхвърли тя. — Повече от веднъж.
— Ами да я чуем тогава — предложи той.
— Искам да ви наема да убиете вицепрезидента на Съединените щати.
2
— Нелоша реплика — каза Ричър. — И интересно предложение.
— Е, какъв е вашият отговор? — попита Фрьолих.
— Не — отвърна той. — Засега този отговор ми се струва най-безопасен.
Тя отново се усмихна с плахата си усмивка и вдигна чантичката си от седалката.
— Да ви покажа документ за самоличност…
— Няма нужда — отвърна той. — Вие сте от тайните служби на Съединените щати.
Тя го погледна одобрително.
— Доста сте бърз!
— Ами то се вижда отдалеч.
— Така ли?
Ричър кимна. Попипа десния си лакът през плата на якето. Беше натъртен и го болеше.
— Джо работеше за тайните служби — каза той. — И доколкото го познавам, работата е поглъщала цялото му време. Пък си беше и малко свит, та ако е имал приятелка, тя най-вероятно е била колежка от службата. Освен това кой друг би си дал труд да поддържа един събърбан на две години толкова чист и излъскан? И кой друг е в състояние да ме проследи толкова майсторски само по банковите ми преводи?
— Доста сте бърз, наистина! — възкликна повторно тя.
— Благодаря — отвърна той. — Само че, доколкото знам, Джо не се занимаваше с вицепрезиденти. Той работеше във финансовото разузнаване, а не в службата за охрана на Белия дом.
Тя кимна.
— От финансовото разузнаване се започва, всички сме минали оттам. Той ръководеше отдела за борба с фалшификаторите на пари. И ние наистина се познаваме от службата, както казахте. Но тогава той не пожела да ми стане гадже. Каза, че не било редно. Но аз си уредих да ме прехвърлят в охраната и щом това стана, започнахме да излизаме.
Тя отново замълча, загледана в дамската си чантичка.
— Е, и? — подкани я Ричър.
Тя вдигна поглед.
— Една нощ Джо ми подхвърли нещо. По онова време аз бях млада, доста амбициозна, както и Джо впрочем и двамата все се питахме дали сме достатъчно добри за тая професия. Оная нощ бяхме в едно такова, особено настроение и Джо каза, че най-добрият тест би бил да наемем външен човек, който да се опита да проникне до „обекта“. Просто да видим дали е възможно. Нещо като проверка на охраната в бойна обстановка, както се изрази той. Аз го запитах: имаш ли някого предвид? И той рече: ами малкият ми брат е идеален. Ако изобщо може някой да го направи, това е той. От начина, по който го каза тогава, ме побиха тръпки.