Един изстрел
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Един изстрел». Краткое содержание книги:
В същото време бившият военен полицай Джак Ричър обикаля плажовете и баровете на Маями в компанията на скандинавска танцьорка. Докато превърта телевизионните канали в хотелската й стая, той попада на репортаж на Си Ен Ен за убийствата в Индиана и чува името Джеймс Бар. С този човек отдавна го свързва една тайна — тайна за потулено зловещо престъпление. Ричър веднага тръгва за Индиана.
Лий Чайлд става все по-добър, а Джак Ричър — все по-популярен и по-силен!
— А дали ще се доберем до самата пушка?
— По бетонната стена има следи от лак, явно от приклада.
— Това е добре.
— И още как! Като намерим пушката, ще сравним следите от лак с драскотините по приклада. Все едно взимаме ДНК проба.
— А ще я откриете ли?
— Засега открихме една гилза. По нея има следи от изхвъргача. Така че разполагаме с куршум и гилза. Двете заедно доказват, че точно това оръжие е използвано за извършване на престъплението. Драскотините по приклада пък доказват, че е стреляно именно от гаража, а това на свой ред ни отвежда при човека, чиито следи са открити наоколо.
Родин не отговори. Емерсън знаеше, че мислено си представя делото. Понякога само с веществени доказателства е трудно да се повлияе на съдебните заседатели. Липсва човешкият елемент.
— По гилзата има пръстови отпечатъци — продължи той. — От него, когато е зареждал пълнителя. Същият палец и показалец, както върху монетата в брояча и върху оранжевия конус. Така отново установяваме категорична връзка между извършеното престъпление и оръжието и между оръжието и човека. Разбирате ли? Всичко се връзва. Извършителят, оръжието, престъплението. Просто като две и две четири.
— На записа вижда ли се как ванът напуска гаража?
— Точно деветдесет секунди след подаването на първия сигнал на 911.
— Знае ли се кой е?
— Ще разберем, когато получим резултатите от базата данни с пръстовите отпечатъци.
— Ако изобщо фигурира там.
— Мисля, че е бил снайперист във войската — каза Емерсън. — Всички военнослужещи фигурират в базите данни. Така че трябва просто да изчакаме.
Чакаха точно четирийсет и девет минути. Тогава на вратата се почука и влезе служител със свитък компютърна хартия. Вътре пишеше всичко: име, адрес, биография. Плюс всякаква информация от системата. Включително снимка от шофьорска книжка. Емерсън взе свитъка и го прегледа веднъж от край до край. После втори път. Усмихна се. Точно шест часа след първия изстрел случаят бе разкрит. Делото им беше в кърпа вързано.
— Казва се Джеймс Бар — обяви той.
В стаята настана тишина.
— На четирийсет и една години. Живее на двайсет минути път оттук. Служил е в армията, в пехотни войски със специално предназначение. Хващам се на бас, че това значи снайперист. Според Държавната автомобилна инспекция кара „Додж Караван“ на шест години, бежов.
Той плъзна свитъка обратно към Родин, който го вдигна от бюрото и го прегледа много внимателно. Емерсън наблюдаваше очите му. Видя го как прехвърля наум: извършителят, оръжието, престъплението. Като онези ротативки в Лае Вегас, които нареждат трите черешки в редичка: дзън, дзън, дзън! Голямата печалба.
— Джеймс Бар — повтори Родин, сякаш се наслаждаваше на самото звучене на това име. Той отдели снимката му от останалите хартии и дълго време се взира в нея. — Джеймс Бар, добре дошъл до шия в лайната.
— Амин — откликна Емерсън, който явно си просеше похвала.
— Аз ще се погрижа за заповедите — каза Родин. — За арестуване и за обиск на дома и колата му. Съдиите ще се избият кой да ми ги подпише.
Той стана и си тръгна, а Емерсън се обади на началника на полицията, за да му съобщи добрата новина. Началникът каза, че свиква пресконференция в осем сутринта. После добави, че иска Емерсън да е там точно в осем, седнал най-отпред в средата. Емерсън си даде сметка, че с изключение на това други комплименти не му се полагаха. Нищо, и това стигаше, макар че той никак не си падаше по журналисти.
Заповедите за арестуването и обиска бяха готови след час, докато организирането на самото залавяне отне поне още три часа. Най-напред цивилни детективи в кола без отличителни знаци потвърдиха, че Бар си е у дома. Домът му представлявал с нищо незабележима едноетажна къща с голям двор. Нито безупречно поддържана, нито напълно занемарена. Боята по фасадата била стара, но затова пък площадката пред гаража изглеждала прясно асфалтирана. Вътре светели лампи и в една от стаите — вероятно дневната — работел телевизор. За миг и самият Бар се мярнал в очертанията на един осветен прозорец. Изглежда, бил сам в къщата. После явно си легнал. Лампите угаснали и къщата утихнала.
Сега просто трябваше да се изчака още малко. Имаше строго установен ред за залавяне на въоръжен и потенциално опасен престъпник в закрито помещение. Със задачата се зае отрядът командоси към градското полицейско управление. С помощта на кадастрални карти, предоставени им от общината, те разработиха операцията по залавянето. Незабелязано обкръжаване на сградата, масирани полицейски сили отпред и отзад, внезапно и едновременно разбиване на предната и задната врата. Емерсън бе определен да извърши самия арест и за целта се беше екипирал с бронежилетка и полицейски шлем, взети назаем. Един от помощниците на окръжния прокурор щеше да бъде с него, за да следи за стриктното съблюдаване на процедурата. Би било крайно нежелателно впоследствие защитата да намери за какво да се хване. На разположение щеше да бъде екип от санитари. Бяха довели и две полицейски кучета заради откритите от криминалистите кучешки косми по обувките на заподозрения. Като цяло се събираха общо трийсет и осем души, всичките до един уморени. Повечето бяха работили деветнайсет часа без прекъсване. Обичайната си смяна за деня плюс допълнителни часове. Така че всички бяха твърде напрегнати. Говореха си, че ако някой притежава автоматично оръжие, то рядко е само едно. Освен самозарядната карабина, вероятно в къщата щеше да има и друго оръжие. Може би картечници. Или дори бомби и ръчни гранати.