Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
Сбогува се с баща си и с Мичъл, целуна Оливия и се запровира между гостите, за да стигне вратата.
Възрастната дама се възползва от излизането му, кимна на Мичъл и го придърпа встрани от Хенри.
— Хайде сега да намерим и Матю Фарел — каза и се огледа. — Я, виж, тъкмо идва насам. Явно няма търпение да се запознае с теб.
— И защо смяташ така? — отвърна Мичъл, развеселен от смутеното изражение на своя приятел.
— Теб търси… даже ти се усмихва.
— Сигурно ме мисли за принц на мечтите — пошегува се той, защото напрежението от последните минути бързо се стопи при мисълта за нещо по-различно и по-интересно.
Четвърта глава
Кейт Донован стоеше на терасата на вилата, която Ивън беше резервирал в „Айлънд Клъб“, вдишваше аромата на цъфнал жасмин и тропическа зеленина и се наслаждаваше на приказната гледка.
Красиви яхти и платноходки се полюшваха върху блестящата вода под ярка небесна синева, осеяна с пухкави бели облачета. На пясъка, белеещ като захарни кристалчета, бяха налягали летовници — край тях обикаляха усърдни служители на хотела и бързо притичваха, щом някой вдигнеше флагче, за да си поръча студена кърпа, напитка или сандвич.
Недалеч от брега мъж и жена, седнали в каяк, полагаха усилия да гребат, но накрая се отказаха, скочиха във водата и със смях тръгнаха към плажа, теглейки лодката след себе си. Кейт неволно се усмихна, но в следващия миг усмивката й помръкна, защото я обзе чувството за ужасна самота.
Остров Ангила беше изумително красиво място, а хотелът, чудо на архитектурата с куполи, островърхи кулички и невероятни градини, приличаше на приказен султански дворец, но тъгата не я напускаше. За съжаление уединението в този тропически рай не й действаше ободряващо, а подсилваше чувството й за самота и безнадеждност, обзело я след смъртта на баща й.
Телефонът иззвъня и тя се втурна към стаята с надеждата, че я търси Ивън.
— Кейт, обажда се Холи. Задръж за момент… — Кейт изведнъж се ободри, щом чу веселия глас на най-добрата си приятелка, както и познатия кучешки лай. Холи беше ветеринарна лекарка, приемаше „спасени“ кучета и им търсеше домове, където да се грижат за тях. Трудно беше да си представиш разговор с Холи без съпровод на кучешки лай. — Съжалявам, че е толкова шумно. — Приятелката й беше леко задъхана. — Току-що доведох един от спасените добермани и ми създава малко проблеми. — Кажи сега, как е на Ангила?
— Прекрасен остров, райско кътче.
— Ти как си? Още ли имаш главоболие?
— Не, имах преди четири дни по време на полета от Чикаго. Но беше толкова тежко, че веднага след като кацнахме, Ивън помоли шофьора на таксито да ни закара при някой лекар. И той ни отведе при личния си лекар, симпатичен възрастен човек, който говореше само френски, а кабинетът се намираше в собствената му къща. Шофьорът обаче знаеше малко английски, та се наложи да ни превежда.
— Добре, че не си попаднала на гинеколог!
Кейт се усмихна на шеговития коментар на Холи и продължи:
— Шофьорът действително ни помогна, защото лекарят заключи, че имам мигрена — това беше единствената дума, която разбрах. Предписа ми хапчета и ми каза да ги взимам всеки ден в продължение на две седмици. Аз изпълнявам указанията му, но според мен тези главоболия са вследствие на стрес, защото отминаха още през първите дни след пристигането ни тук.
— Трябва задължително да ги пиеш — нареди строго Холи, после насочи разговора към нещо по-приятно: — Разкажи за „Айлънд Клъб“… как е там?
Кейт описа хотела, като полагаше усилия да разказва с възторг заради Холи:
— Има трийсет вили, разположени на брега, всяка с градина, с тераса и с чуден изглед към морето. Всичко е в бяло: хотелът, вилите, даже подовете в стаите. Банята е голяма колкото дневната в моето жилище, а ваната прилича на басейн. Самата сграда, където се регистрираш, не е голяма, но магазинчетата вътре са фантастични и храната е изключителна.
— Не си ли забелязала някоя по-известна персона?
— Пиколото ми каза, че миналата седмица тук е бил Доналд Тръмп, а преди около месец — Джулия Робъртс. Видях и едно семейство с бодигард, който придружава навсякъде двамата им синове, но не знам кои са, пък и се съмнявам, че някой от персонала ще ми каже, ако попитам. Всички служители тук са много дискретни и невероятно любезни. Особено ми е симпатичен един млад сервитьор и съжалявам, че не работи за нас. По-точно за моя ресторант — поправи се Кейт, като се стараеше гласът й да звучи по-бодро.