Кралството на мечтите
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралството на мечтите». Краткое содержание книги:
Брена преглътна и се опита да отговори, но от устата й не излезе нито дума. Тя наведе глава и бързо кимна. Доволен, Ройс хвърли убийствен поглед на облечената като монахиня фурия вдясно, после се обърна към брат си:
— Завържи ги и ги заведи в палатката. Нека Арик застане на пост и да ги пази от мъжете. Искам утре и двете да са живи и здрави, за да мога да ги разпитам.
„Искам утре и двете да са живи и здрави, за да мога да ги разпитам…“ Думите продължаваха да кънтят в главата на Джени, докато лежеше в палатката до горката Брена, ръцете й бяха здраво завързани и тя се взираше в обсипаното със звезди небе през отвора на върха на шатрата. Какъв ли разпит имаше предвид Вълкът, какви ли мъчения щеше да използва, за да изкопчи отговорите от тях, и какви ли отговори търсеше, чудеше се тя, докато умората постепенно надделяваше над страха й. Джени беше сигурна, че утрешният ден щеше да сложи край на живота им.
— Джени? — прошепна Брена. — Как мислиш, дали смята да ни убие утре, а?
— Не — излъга тя.
Трета глава
Лагерът на Вълка започна да се пробужда още преди да избледнеят последните звезди, но Джени не беше спала повече от час. Тя се взираше в мастиленосините небеса, извиняваше се на Господ за всички безразсъдни постъпки и го умоляваше да пощади горката Брена от последиците на глупавото й решение да се разхожда по здрач.
— Брена — прошепна тя, щом глъчката отвън се усили, — будна ли си?
— Да.
— Когато Вълкът започне да ни разпитва, остави на мен да отговарям.
— Добре.
— Не съм сигурна какво точно иска да научи, но вероятно става въпрос за нещо, което не бива да му казваме. Надявам се да се досетя, когато чуя въпросите му, и да успея да го заблудя.
Зората тъкмо бе обагрила небето в розово, когато двама мъже влязоха в палатката, развързаха ги и ги пуснаха да се усамотят за малко в храстите, за да се облекчат. После завързаха Джени отново и поведоха Брена към палатката на Вълка.
— Чакайте! — извика по-голямата дъщеря, разбрала намеренията на мъжа, повлякъл спътничката й. — Сестра ми… тя не е добре!
Исполинът, чийто ръст навярно надхвърляше два метра, можеше да бъде само легендарният колос Арик. Той се обърна за секунда и хвърли леденостуден поглед към Дженифър, след което невъзмутимо продължи напред.
Стефан отметна покривалото на входа на палатката на Ройс и влезе вътре.
— Боже мой, та тя е истинска красавица! — каза той по адрес на Брена, която току-що бе напуснала шатрата. — Много лошо, че е монахиня.
— Не е — отсече раздразнено брат му. — През сълзи успя да ми обясни, че е послушничка.
— Какво означава това?
Ройс Уестморланд беше закоравял от битки воин, който имаше доста бегла представа за същността на религиозните ритуали. Неговият свят беше светът на войната — ето защо той предаде обяснението на Брена по следния начин на брат си:
— Очевидно послушникът е доброволец, който не е завършил обучението си и още не се е заклел във вярност на своя господар.
— Смяташ ли, че момичето казва истината? Черният вълк се намръщи и отпи от бирата си.
— Твърде е уплашено, за да лъже. То и да говори е твърде уплашено, камо ли да лъже.
Стефан присви очи — било от ревност към момичето, било от раздразнение, че брат му не е могъл да изкопчи нищо по-съществено.
— И твърде красива, за да я разпиташ по-сурово, нали?
Ройс го погледна язвително, но мислите му бяха другаде.
— Искам да разбера колко добре е укрепен замъкът „Мерик“, какви са особеностите на местността… всичко, което би могло да ни бъде от полза. В противен случай ще ти се наложи да довършиш обиколката си из околностите му, която започна вчера. — Той удари халбата си в дървената маса. — Доведете ми сестра й — изрече с мрачна решителност.
Когато Дженифър се появи на входа, приклещена от огромните лапи на Арик (слуховете за огромната му бойна секира надали бяха преувеличени), Вълкът крачеше нервно из палатката си, но щом забеляза дъщерята на лорд Мерик, веднага се закова на място. Сребристите му очи се плъзнаха по тялото й, както стоеше изправена и с вързани зад гърба ръце. Макар лицето й да беше безизразно, Ройс бе удивен да види презрение в погледа й. Презрение — и нито следа от сълзи. Той изведнъж си спомни какво бе чувал за най-голямата дъщеря на Мерик. Всъщност прозвището „Перлата на Шотландия“ се отнасяше за по-малката. Легендата разказваше, че голямата е студена и горда наследница с толкова богата зестра и толкова благородно потекло, че никоя дама не можела да се сравнява с нея. Сега обаче, докато разглеждаше изцапаното й лице, Ройс си каза, че не притежава нито ангелската красота на сестра си, нито темперамента й.