Алибито

Смайлоу отново я погледна. Вече закопчаваше лятната си рокля без ръкави, явно замислена за случая. Бе втренчила поглед в пространството и той почти успя да отгатне мислите, които се въртяха в пъргавия й ум.

Стефани Мъндел работеше в Областната прокуратура от две години, но за това време бе успяла да направи забележително впечатление… не винаги добро. Някои я смятаха за грубиянка и може би бяха прави. Имаше остър език и не пестеше цинизмите. Никога не отстъпваше при спор, благодарение на което бе отличен правен съветник и хвърляше в паника практикуващите адвокати. Въпреки това не бе спечелила симпатията на колегите си.

Поне половината мъже, а може би и някои от жените, които работеха в полицейския участък, Съдебната палата или околните сгради, я намираха за неустоимо привлекателна. Често споделяха на чашка или по време на работа фантазиите си за интимна връзка с нея, и то с най-цинични подробности. Естествено в нейно отсъствие, защото никой от тях не би искал Стефани Мъндел да повдигне срещу него обвинение в сексуален тормоз. Дори и да знаеше за тайната им страст, тя се преструваше, че нищо не подозира. Не защото би изпитала неудобство от това, че събужда греховни помисли у мъжете. Просто приемаше поведението им за незряло и глуповато и не губеше време и енергия да се занимава с тях.

Сега Рори скришом я наблюдаваше в огледалото за обратно виждане. Тя пристегна талията си с тънък кожен колан и приглади с пръсти косите си. Смайлоу не изпитваше физическо влечение към Стефи. Докато я гледаше, у него не се пробуди плътско желание, а само искрено възхищение от нейната проницателност и непоколебимост. Тези качества му напомняха за самия него.

— Това „хм“ беше доста многозначително. За какво мислиш, Стефи?

— Убиецът трябва да е бил адски вбесен.

— Един от детективите стигна до същия извод. Било е хладнокръвно убийство. Съдебният лекар смята, че е възможно Лут да е бил в безсъзнание, когато са го застреляли. Във всеки случай не е представлявал никаква заплаха за извършителя. Просто е искал смъртта му.

— Ако се опиташ да съставиш списък на всички, които биха желали да видят Лут Петиджон мъртъв…

— Хартията и мастилото няма да стигнат.

Тя срещна погледа му в огледалото и се усмихна.

— Прав си. Е, някакви предположения?

— Все още не.

— Или просто не искаш да ги споделиш?

— Стефи, знаеш, че не мога да донеса нищо в офиса ти, преди да съм готов.

— Само ми обещай…

— Никакви обещания!

— Обещай, че никой няма да ми отнеме този случай.

— Какво искаш от мен?

— Много добре знаеш — ядосано каза тя.

— Мейсън ще възложи делото — отвърна той, като имаше предвид Мънроу Мейсън, областния прокурор на Чарлстън. — Сама трябва да се погрижиш да го получиш.

Когато отново погледна в огледалото и видя блясъка в очите й, се убеди, че тя ще направи всичко възможно да постигне целта си. Спря колата до бордюра.

— Пристигнахме.

Слязоха пред имението на Лут Петиджон. Внушителният външен вид на къщата в луксозния квартал Саут Батъри представляваше смесица от архитектурни стилове. Към първоначалния й класически облик бяха добавени някои типично американски черти, характерни за годините след Войната за независимост. Колоните в древногръцки стил явно бяха от периода преди Гражданската война. По-късно впечатляващото здание бе украсено с викториански орнаменти. Тази разнообразна архитектура бе типична за историческата част и колкото и да е странно, правеше Чарлстън още по-живописен град.