Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Еди се възползва от тези няколко секунди, подарени му от съдбата. Изкатери се по дървото като маймуна, спря само за да се увери, че револверът на Стрелеца е все така здраво затъкнат в колана му. Бе обладан от ужас, не се съмняваше, че ще умре (какво друго можеше да очаква, след като го нямаше Хенри, който да се грижи за него), но в главата му се разнесе лудешки кикот. „Подгонен на едно дърво — рече си той_. — Как ви се струва, а? Подгонен на едно дърво от Мечодзила.“_
Чудовището отново вдигна глава. Онова странно нещо, което се въртеше между ушите му, хвърляше отблясъци. Мечокът се хвърли към дървото. Замахна с лапа, опитвайки се да свали Еди, все едно е борова шишарка. Ударът строши клона, който младежът току-що бе напуснал, а ноктите на звяра разкъсаха обувката му и я изуха.
„Добре, добре — каза си Еди. — Можеш да вземеш и двете, братле, щом ти харесват. И без друго са износени.“
Мечокът изръмжа и се хвърли към дървото, ноктите му се забиха дълбоко в кората, от която потече смола. Еди продължи да се катери нагоре. Клоните ставаха все по-тънки, а когато се осмеляваше да погледне надолу, виждаше помътнелите очи на чудовището. Поляната заприлича на мишена, в центъра на която се намираше угасналият огън.
— Не успя да ме докопаш, космато ко… — започна той, но в същия миг огромната мечка кихна. Еди се озова сред облак от хиляди бели червейчета. Те полепнаха по ризата, по ръцете, по лицето и по врата му.
Младежът изпищя от изненада и отвращение. Понечи да избърше очите и устата си, но загуби равновесие и едва успя да се хване за един клон. Държейки се с една ръка, с другата се опитваше да се изчисти от паразитите. Мечокът изръмжа и отново замахна към дървото. Елата се заклати като корабна мачта по време на буря… но този път ноктите оставиха бразди на цели два метра под клона, на който Еди беше стъпил.
Червейчетата умираха, осъзна той — явно бяха обречени от мига, в който напуснеха загнилото от болестта туловище на звяра. Това го ободри мъничко и той продължи да се катери нагоре. Спря едва когато изкачи нови шест метра, обзет от страх да продължи към върха. Стволът на дървото, с диаметър цели два метра и половина в основата, сега не надхвърляше четиридесет сантиметра. Еди бе разпределил тежестта си между два клона, но усещаше как те пружинират под краката му. Пред погледа му се откри невероятна гледка — към гората и хълмовете на запад, които образуваха вълнист зелен килим. При други обстоятелства би се насладил на пейзажа.
— Майчице, това е покривът на света! — възкликна той.
Сведе поглед към вдигнатата муцуна на огромната мечка и остана изумен, за няколко секунди изгуби всякаква способност да разсъждава.
От темето на звяра стърчеше нещо, което приличаше на локатор.
Устройството се въртеше, проблясвайки на слънчевите лъчи; до Еди достигна приглушено бръмчене. Навремето бе карал няколко стари коли — от онези, които гниеха по автокъщите — затова звукът му напомни скърцането на лагери, които ще блокират, ако не бъдат подменени.
Чудовището нададе протяжен вой. От устата му покапа жълтеникава пяна, примесена с бели червейчета. Ако никога досега не се бе срещал очи в очи с лудостта (а Еди смяташе; че има опит в това отношение — с онази кучка Дета Уокър например), то това беше… но, слава Богу, муцуната на звяра се намираше на десетина метра под него, а най-високата точка, до която можеха да достигнат убийствените нокти, бе на пет метра под краката му. И за разлика от дърветата, които мечката бе съборила по пътя си, това не беше изсъхнало.
— Патова ситуация, мой човек — въздъхна Еди. Изтри потта от челото си с омазана от смола ръка.
Съществото, което древните бяха нарекли Мир, обгърна дървото с огромните си лапи и го разтърси. Младежът отчаяно сграбчи ствола, който се залюля като махало.
6
Роланд спря на края на поляната. Сузана, седнала върху раменете му, се огледа с изумление. Под дървото, край което бяха оставили Еди преди около четиридесет и пет минути, сега стоеше някакво чудовище. През гъстите клони се виждаха части от туловището му. Празният кобур на Роланд лежеше на земята.
— Господи! — възкликна тя.
Мечката зави като изпаднала в истерия жена и разтърси дървото. Клоните зашумяха като при буря. Сузана вдигна поглед и видя някакво тъмно петно в подножието на върха. Еди беше прегърнал клатещия се ствол. В следващия миг ръцете на младежа се изплъзнаха и той едва не падна.
— Какво да правим? — изкрещя тя на Роланд. — Това чудовище ще го свали на земята. Какво да правим?
Роланд направи опит да се съсредоточи, но онова странно чувство се върна отново — чувство, което не го напускаше напоследък и което напрежението изостряше още повече. Сякаш в съзнанието му живееха двама души. Всеки от тях имаше свои спомени и когато започнеха да спорят, всеки твърдеше, че неговите са истински, Стрелецът се чувстваше като разрязан на две. Направи отчаяно усилие да помири двете половини и успя… поне за момента.