Сребърен пламък
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърен пламък». Краткое содержание книги:
— Ако искаш да се изкачиш сама, стаята е втората вдясно на горния етаж. Ще ти изпратя прислужничка с водата за ваната.
— Вана? — попита учудено Емпрес, усещайки излъчваната от него енергия, която я завладяваше без дори да я е докоснал.
— А също и халат — добави Трей. — Някак не ми се нравят тези твои горски дрехи.
Емпрес внезапно и рязко се повдигна с намерение да даде подобаващ язвителен отговор на злостната забележка, но изведнъж премисли. Все пак той бе платил тридесет и седем хиляди долара в злато, които на следващата сутрин тя щеше да получи, и мисълта за това каква помощ са тези пари за семейството й я накара да преглътне обидните думи. Нейната кръв също бе синя като неговата и дори жилката й бе още по-аристократична, но това сега нямаше никакво значение, защото оцеляването на семейството й зависеше от неговото злато и от Емпрес, която го бе спечелила. В случая никакъв аристократичен произход нямаше значение, независимо от това доколко извисено бе родословното й дърво.
— Ще се забавите ли? — попита тя, за да прикрие обзелото я смущение, безпокойство и несигурност.
— Не — тихо и потайно отвърна Трей, — няма да те карам да ме чакаш.
Връщайки се обратно в салона, Трей размени няколко думи с Лили, след което тя незабавно изпрати една прислужничка горе.
Едва тогава той обърна внимание на добронамерените мъжки закачки, които се сипеха от седящите в салона. Пияният кръвнишки поглед на Джейк Полтрейн не го смути. Трей изпи още половин бутилка с братовчедите си, след което се извини, преди да се оттегли към стълбите.
ГЛАВА ТРЕТА
Трей почука веднъж, преди да отвори вратата и влезе с походка и маниер, които подчертаваха едновременно източеното му тяло и силата му.
Емпрес тъкмо излизаше от ваната, за да се покрие с огромната хавлиена кърпа, която прислужницата държеше. Слабата светлина от камината озари стройната й фигура и присветна през копринените кичури коса. Трей затаи дъх. Тънкото й фино тяло и добре оформените гърди прозираха през голямата бяла кърпа. Сочните, разкошни форми на тялото й и свежата й плът напомняха за Венерината красота. Макар и опитен с жените, Трей установи, че е повече от изненадан от невероятно изящното голо женско тяло, за чието съвършенство никой не можеше и да подозира при вида й в онези раздърпани мъжки дрехи.
С кратко кимване Трей отпрати прислужницата, без да сваля очи от красотата, разкрила се току-що пред него. Цялото й същество излъчваше невинност и чистота. Дали това се дължеше на обстановката? Не беше за вярване, че такова деликатно и крехко същество бе попаднало в бордея на Лили. А дали причината не бе в уханието на бял люляк, което се долавяше от влажната й коса и кожата й. В такава страшна, мразовита зимна нощ този аромат напомняше за пролетта — свежа и чиста като тази непорочна жена, застанала пред него като невинно дете. Трей не можеше да си обясни защо тя го развълнува толкова много, до сантименталност, след като тялото й бе напълно женствено и ни най-малко детско. Всъщност бе пищно и разкошно и му напомняше за една от онези прочути вечери на Лили, които включваха двадесет ястия, способни да проникнат до всяка частица на тялото с дразнещата си предизвикателност и изтънченост. Очите й! Трей най-после разбра, че причината бе тъкмо в тях. Изглеждаха още по-големи от уплахата и безпокойството. Може би затова той побърза да я успокои:
— Не се страхувай, нямам желания като тези на Джейк Полтрейн.
По всичко личеше, че думите му, които прозвучаха твърде загадъчно, още повече я изплашиха, вместо да я успокоят. Вълнението й пролича в треперещите й ръце. Брадичката й обаче остана неподвижна и упорито стисната, което му напомни за дръзкия й нрав, проявил се по време на разговора им долу. Като че ли някакъв властен вътрешен глас й нареждаше да преодолее страха.
— Няма да ти причиня зло — каза тихо и нежно Трей, — ти си в пълна безопасност.
В този миг страхът и безпокойството й се стопиха и тя отвърна със спокоен глас, докато се пресягаше за хавлиената кърпа, оставена до камината.
— В безопасност, предполагам, ако се тълкува от либерални позиции… Но чиста и затоплена със сигурност съм, мистър Брадок-Блек.
След това тя преметна кърпата върху главата си, наведе се и започна енергично да подсушава косата си.
С три бързи крачки Трей се приближи до нея, издърпа кърпата и каза с равен, прегракнал, но сдържан глас: