Червения дракон

Принчи се извърна към него.

— А ще бъде ли честно да признаем, че специалният агент Крофорд, официално натоварен с разследването, е открил сиренето в хладилника едва онзи ден, доста след като вашите екипи бяха приключили с претърсването? Той го изпрати в лабораторията по мое лично настояване. Надявам се да получа честен отговор и на още един въпрос — дали някой от вас не си е ръфнал от проклетото сирене?

Намеси се комисарят Луис и плътният му глас загърмя в залата:

— Никой не поставя под съмнение вашите заключения, доктор Принчи. А на вас, Симкинс, ще кажа, че не сега е времето за разни пикливи съперничества с ФБР! Дайте да вървим нататък!

— Всички преследваме една цел — обади се Спрингфийлд. — Ще добавиш ли нещо, Джак?

Крофорд се изправи. Извърнатите към него лица едва ли можеха да се нарекат приятелски. Нещо трябва да се направи, помисли си той.

— Искам само да разсея облаците, инспекторе. Доста години водихме битка да докажем кой е по-добър. Между щатските полиции и федералните власти зееше дълбока пукнатина и именно през нея се промъкваха престъпниците. Днес тази политика е напълно чужда на ФБР, също и лично на мен. Пет пари не давам кой ще обере лаврите, така мисли и натовареният с разследването господин Греъм. Седнал е отзад — в случай, че някой от вас се пита кой е този човек. Лично аз ще бъда напълно доволен, ако се окаже, че търсеният от нас престъпник е бил прегазен… да речем, от някоя боклукчийска кола. Стига да съм сигурен, че не е на свобода. Предполагам, че повечето от вас са на същото мнение.

Крофорд вдигна очи към детективите с надеждата, че е успял да поуспокои страстите. Особено много се надяваше никой от тях да не укрива улики, за които само той си знае. В следващия миг усети върху себе си погледа на Луис.

— Мистър Греъм е работил и върху други подобни случаи, нали? — попита той.

— Да, сър.

— Искате ли да добавите нещо, господин Греъм?

Крофорд вдигна-вежди по посока на Греъм, а Спрингфийлд подхвърли:

— Застанете отпред, моля.

Греъм би предпочел да разговаря със Спрингфийлд насаме и никак не му се щеше да излиза отпред. Но въпреки това се изправи.

Съсухрен и изгорял от слънцето, той съвсем не приличаше на федерален следовател. Спрингфийлд си помисли, че далеч повече прилича на бояджия, облякъл официален костюм, защото са го повикали в съда.

Детективите се размърдаха, стреснати от ледено сините му очи, рязко контрастиращи със загорялото лице.

— Ще кажа две неща — започна той. — Изключваме вероятността престъпникът да е бил пациент на психиатрична болница или да има досие за сексуални престъпления. Далеч по-вероятно е изобщо да не е регистриран при нас. Ако е регистриран, то ще е за някоя дребна кражба, а не сексуално престъпление. Може би някъде из делата за дребни престъпления е отбелязано, че обича да хапе при кръчмарски сбивания и други подобни. В тази насока голяма помощ могат да ни окажат пунктовете за спешна медицинска помощ и детските педагогически стаи, защото не изключвам да е хапал деца, а в такъв случай това може да фигурира в досието му. Струва си проверката на всяко по-сериозно ухапване, за което си спомнят, независимо кой е бил ухапан и по какъв начин е станало това. Друго нямам.