Подаръци и благодарности
- Автор: Настрадинова Величка
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подаръци и благодарности». Краткое содержание книги:
— Нели! — викна Марта и изтича да посрещне приятелката си.
Доктор Жлебинска поднесе поздравления и подаръци, а огромния букет от рози задържа, и нареди:
— Дайте ваза и вода, сама ще се погрижа за цветята, макар че са съвсем безопасни, оранжерийни.
После изслуша с любопитство Мартините предположения относно Каспарян и котарака и се надигна от креслото:
— Я, моля, разведи ме из градината и, ако може, покажи ми гоя котарак.
В това време влезе Матев с бутилка и чаши в ръка. Поднесе аперитив и помоли: — Хайде да оставим тези фантасмагории поне днес. Марта така настойчиво ми внушава измислиците си, че понякога се чувствувам като участник в експеримент, за чийто добър край никой не гарантира. Марта много сериозно, отвърна:
— Може би имаш право. Може би не Нели, а този Каспарян си прави с мен опити, срещнал ни е, накарал ме е да се влюбя в тебе…
— А, не, не! — запротестира Матев. — Това е непоносимо!
— Не можеш да ме понасяш още отсега? — нежно и съкрушено рече Марта.
Матев потърси с очи помощ от Нели Жлебинска, но тя се усмихна коварно:
— Ти пък защо не поискаш от бившия аптекар чудодейно средство, което дарява търпение?
Като в лош стар филм с призраци някой почука на рамката на отворената врата, появи се Каспарян. След като му представиха Нели, той с най-благодушна усмивка подзе:
— Без да ща, чух последните ви думи, мила госпожо доктор. И в отговор мога само да ви уверя, че моето добро момче Матьо няма нужда от еликсира на търпението, защото притежава нещо много по-силно — любов. Любовта дава и сила, и търпение, и… да изреждам ли всички добродетели, които носи любовта? — И я погледна по детски закачливо. — А дали на вас да не подаря прастарата рецепта на търпението, една от тайните рецепти, останали от великия Авицена? При вашата работа… може да ви послужи…
И Каспарян спокойно каза:
— Балтасаре, донеси я.
Няколко минути минаха в мълчание, различно за всички. Марта тържествуваше, Матев притеснено наливаше аперитив с лед, доктор Жлебинска разглеждаше стария аптекар, като се стараеше настойчивостта й да не изглежда обидна, а Каспарян безгрижно разклащаше течността в чашата си и се вслушваше в звъна на ледените късчета.
Чу се меко тупване. От прозореца зад гърба на Жлебинска скочи котаракът Балтасар, захапал пръчица от слонова кост.
Оказа се, че това е тънка тръбичка. От нея Каспарян извади много добре запазено късче хартия и го подаде на доктор Жлебинска.
Тя го зачете и вдигна глава:
— Но то е написано на непознат език.
— Ах, мила госпожо доктор — — отвърна Каспарян, — за търпението и за любовта няма непознати езици, ни писмена. Имайте търпение, имайте любов и всичко непознато ще бъде във ваша власт на вашите услуги.
— На вашите услуги! — повтори многозначително котаракът Балтасар и се поклони изискано пред доктор Жлебинска.
Тя онемя.
А Каспарян галено му се скара:
— Ах, Балтасар, ах, Балтасар! — и бащински прегърна Нели. — Не предполагах, че ще ви изплаша. Никога ли не ви се е случвало да срещнете вентрилог, тоест човек, който умее да говори със затворена уста? На младини бях избягал от моето почтено семейство, за да скитам с един пътуващ цирк. Оттам научих да правя доста чудеса — и той обгърна с ласкав поглед всички — и трябва да ви призная, мои мили хора, че повечето от чудесата са съвсем прости, стига човек да знае езика на чудесата.
— Езикът на чудесата! — с тайнствен глас напомни котаракът Балтасар, покачи се на Мартините колене и замърка като всеки добър, нормален котак.