Майка страшно ще се зарадва

— Той така настоя да стреля! Това бе условието, което постави. Нали си спомняш, че имаше и едно условие? Аз ти споменах.

— Спомних си! Едно съвсем-съвсем дребно и незначително условие, за което не биваше изобщо да се тревожа.

— Само колкото мама да повярва.

— Надявам се майка ти да е доволна — учтиво рекъл Дъдли.

— Ах, Дъдли, така ми се иска да направя нещо за теб! Много ми се ще да дойда да те полекувам, но съм в немилост заради колата и ми е забранено да ходя в Лондон. Обаждам ти се от селото. Обаче се надявам другата събота да успея да се измъкна. Да дойда ли?

— Непременно — откликнал сърдечно Дъдли.

— Тогава чудесно! Пада се на седемнайсети. Значи, ще пристигна сутринта. Къде ще се видим?

— Изобщо няма да се видим — твърдо отсякъл Дъдли. — По обяд на седемнайсети аз ще съм на път за Австралия. Сбогом!

Той затворил телефона и се пъхнал обратно в леглото, изпълнен с величествени мисли.