Следа
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Kay Scarpetta #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следа». Краткое содержание книги:
Станала жертва на нападение, което на пръв поглед няма нищо общо с пряката й работа, Скарпета трябва да издаде заключение за смъртта на едно 14-годишно момиче. Улики няма, физически доказателства почти липсват. Скарпета трябва да проследи заплетените улики и странните детайли, за да накара мъртвото тяло да говори. В резултат на бял свят излиза една тъжна истина, която не всеки може да понесе.
Смехът им заглъхна зад гърба на Скарпета, която крачеше по познатия до болка коридор. Твърдият мокет леко пружинираше под краката й — сама го беше поръчала според личния си вкус.
— Той се държи наистина неподходящо — промърмори доктор Маркъс. — А аз много държа на достойното поведение в тази сграда.
От стената в коридора липсваха две от литографиите на Норман Рокуел, които лично беше поставила в рамки. Хвърли поглед през отворените врати на лабораториите, покрай които минаваха. Бюрата бяха отрупани с папки и стъкълца с микроскопски проби, сред които като тъжни птици надничаха микроскопите. Скарпета имаше чувството, че те й махат с ръце и се молят да ги докосне. Болка прониза сърцето й — далеч по-силна, отколкото си беше представяла.
— Едва сега правя връзката — промърмори с недоволен глас доктор Маркъс. — Питър Марано, който се радва на доста лоша слава… Да, разбира се. Този човек има изключително лоша репутация.
— Марино — поправи го тя.
Завиха надясно, минаха, без да спират, покрай машината за кафе и доктор Маркъс отвори солидната дъбова врата на библиотеката. По масите бяха разпръснати медицински книги и справочници, други стърчаха от лавиците, раздърпани като пияници. Голямата подковообразна маса в центъра на помещението беше покрита с разхвърляни списания, листове хартия и използвани чаши за кафе, имаше дори кутия от понички с крем. Сърцето й пропусна един такт. Лично беше проектирала тази зала и много се гордееше с разумното разпределение на средствата, позволило нейното обзавеждане. Медицинската литература и учебниците са скъпи, още по-скъпа е библиотеката за тяхното съхранение. А щатските власти не бяха склонни да финансират подобно начинание в заведение, чиито пациенти са мъртви… Вниманието й беше привлечено от томчетата „Невропатология“ на Грийнфийлд и сборниците с юридически статии, които бяха нейно лично дарение за библиотеката. Книгите изглеждаха зле — изцапани и раздърпани. Единият том беше обърнат наопаки. Усети как гневът се надига в гърдите й.
Спря поглед върху кльощавото лице на доктор Маркъс и хладно подхвърли:
— Предлагам да въведем няколко основни правила.
— За Бога, Кей! Какви основни правила? — Гримасата му би трябвало да изразява учудване, но беше толкова фалшива, че предизвикваше само раздразнение.
Скарпета не можеше да повярва, че е обект на толкова цинично отношение. Този човек й приличаше на посредствен адвокат, който се опитва да пренебрегне седемнадесетте години на следдипломна квалификация в кариерата й и да я превърне в обикновен свидетел зад банката, към когото може да се обръща с мадам, госпожо, госпожице и, да не дава Господ — с Кей…
— Усещам някаква съпротива срещу присъствието ми в тази сграда… — започна тя, но Маркъс размаха ръце.
— Каква съпротива, за Бога? Страхувам се, че не ви разбирам!
— Мисля, че много добре ме разбирате.
— Нека не прибягваме до предположения!
— Моля да не ме прекъсвате, доктор Маркъс! — леко повиши тон Скарпета, а очите й с отвращение огледаха наоколо: — Мястото ми май изобщо не е тук! — Неволно се запита дали този човек се отнася така и с личните си вещи. — Какво, за Бога, е станало в тази зала?
Доктор Маркъс замълча за момент, сякаш не можеше да разбере въпроса й.
— Такива са днешните студенти — каза най-сетне. — Никой не ги е учил да прибират след себе си.
— Значи през последните пет години доста са се променили — жлъчно подхвърли Скарпета.
— Имам чувството, че погрешно тълкувате настроението ми от тази сутрин — поде той със същия умолителен тон, с който беше говорил по телефона. — Наистина имам куп проблеми на главата, но искрено се радвам, че сте тук…
— Изглеждате всичко друго, но не и доволен — отбеляза Скарпета, нарочно приковала очи в лицето му. — Нека започнем оттук. Не аз ви потърсих, а вие мен. Защо?
„Би трябвало да ти задам този въпрос още вчера“, добави наум тя.
— Мисля, че се изразих съвсем ясно, Кей. Вие сте уважаван съдебен лекар и желан консултант.
Изявлението му прозвуча така, сякаш подхвърляше клюка зад гърба на човек, когото не може да понася.
— Ние не се познаваме. Дори не сме се виждали. Не мога да повярвам, че ме потърсихте само защото съм уважаван патолог или известен консултант. — Скръсти ръце, доволна, че е облякла тъмния си делови костюм. — Аз не играя игри, доктор Маркъс.
— Не бих казал, че имам време за игри — отвърна той с наченки на някаква сърдечност, които бързо се стопиха, заменени от враждебна дребнавост.
— Някой ме препоръча ли? Наредиха ви да ме потърсите? — Изведнъж й се стори, че долавя вонята на политиканството.