Световният шампион

— Не! Не! — крещеше Клод, препускайки към нея. — Не вдигай детето! Сложи го обратно! Натисни чаршафа! — Тя обаче изобщо не го слушаше и когато детето вече не тежеше отгоре им, от количката изведнъж излетя цял облак фазани, поне петдесет-шейсет, и небето над нас се изпълни с огромни кафяви птици, които яростно пляскаха с криле, за да наберат височина.

Ние с Клод започнахме да тичаме напред-назад по алеята, да размахваме ръце и да пъдим фазаните от района на бензиностанцията. „Марш! — крещяхме. — Къш! Марш оттук!“ Те обаче още бяха прекалено замаяни, за да ни обръщат внимание, и след около половин минута отново се спуснаха и накацаха като ято скакалци по фасадата на бензиностанцията. Тя буквално се покри с тях. Клечаха един до друг върху стрехите на покрива, върху бетонния навес над помпите и най-малко десетина се бяха настанили върху перваза на прозореца на канцеларията ми. Някои бяха накацали върху полицата между шишетата със смазочно масло, а други се опитваха да се закрепят върху капаците на старите коли, обявени за продан. Един мъжкар с прекрасна опашка величествено клечеше върху една от помпите, а доста голям брой от позамаяните се настаниха направо на алеята в краката ни, оправяха перцата си и мигаха с малките си очички.

От другата страна на шосето, зад камиона с тухлите и пикапа, вече беше започнала да се образува колона от коли и хората отваряха вратите, слизаха и се упътваха към нас, за да виждат по-добре. Погледнах часовника си. Беше девет без двайсет. Ето сега, всеки момент, мислех си, по шосето откъм селото ще се зададе голяма черна кола ролс-ройс, а зад волана ще видим огромното лъщящо лице на производителя на бира мистър Виктор Хейзъл.