Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Ирод го прекъснал:

— Мила ми Киприя, чуваш ли каква поучителна история? А иначе, ако бедният човечец беше самарянин, нямаше да има достатъчно пари, за да стане нужда разбойниците да го ограбват.

В Александрия Ирод, придружен от Киприя, от децата и от двамата войници, отишъл при главния съдия на тамошната еврейска колония — или както се наричал, алабарх. Алабархът отговаря пред управителя на Египет за доброто поведение на своите едноверци. Трябва да следи да си плащат данъците, да не участвуват в улични сблъсквания с гърците и в други размирици. Ирод поздравил алабарха учтиво и веднага му поискал заем от осем хиляди златици, предлагайки му срещу това да използува влиянието си в императорския двор в полза на александрийските евреи. Казал, че император Тиберий му бил писал, умолявайки го незабавно да се завърне в Рим, за да го съветва по източните въпроси, и че в резултат на това той напуснал Идумея, където бил поканен на гости при братовчеди, набързо и с малко пари. Римските телохранители се сторили на алабарха доказателство за истинността на Иродовия разказ и той сметнал, че наистина ще бъде полезно да си има влиятелен приятел в Рим. Напоследък станали размирици по вина на евреите и доста гръцко имущество пострадало от това. Имало опасност Тиберий да поиска да ограничи привилегиите им, които били значителни.

Алабархът Александър беше стар приятел на моето семейство. Изпълнявал бе длъжността управител на големи имоти в Александрия, завещани на майка ми от моя дядо Марк Антоний, които Август, заради баба ми Октавия, й бе позволил да наследи, макар да бе забранил повечето от другите дарения. Майка ми донесла тези имоти като зестра на баща ми, когато се омъжила за него, а те минаха към сестра ми Ливила, която ги даде зестра на Кастор, сина на Тиберий, при женитбата си с него; но Ливила скоро ги продаде, защото водеше разточителен живот и й трябваха пари, та алабархът престана да се грижи за тях. След това кореспонденцията между него и семейството ни постепенно се прекъсна; и макар майка ми да бе използувала влиянието си пред Тиберий, за да го въздигне на настоящия пост, и все още да се предполагаше, че е добре настроена към него, алабархът не бил съвсем сигурен доколко може да разчита на нейната подкрепа, ако бъде замесен в политически неприятности. Но той знаел, че Ирод на времето е бил близък приятел на семейството и бил готов да му заеме пари, ако бил сигурен, че Ирод все още е в добри отношения с нас; обаче не бил сигурен. Подпитал Ирод за майка ми, а Ирод, който предвидил нещата много точно и бил достатъчно умен да не спомене името й пръв, отвърнал, че тя е в отлично здраве и настроение, както личало от последното й писмо. Носел в себе си, уж случайно, едно нейно сърдечно писмо, писано му, преди той да напусне Антиохия, в което мама му разказвала доста подробно новини от семейството. Подал го на алабарха да го прочете; алабархът останал много по-сащисан от него, отколкото от телохранителите. Но накрая в писмото се изразявала надеждата, че Ирод най-сетне се е установил като полезен политически съветник в обкръжението на нейния уважаван приятел Флак, а пък алабархът тъкмо бил научил от приятели антиохци, че Флак и Ирод са се скарали, и освен това нямало как да се увери, че Тиберий наистина го е поканил — Ирод не предложил да му покаже Тибериевото писмо. Колебаел се да му даде ли парите, или не. И тъкмо се решил, един от пленените войници, който поразбирал иврит, казал: