Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— И той с неговото минало и академичен потенциал доброволно е станал член на подобна група?
— Имал е съществен мотив — отбеляза Хавиланд. — Вярвал е, че онзи самолет в Пномпен е бил северновиетнамски.
— Някои го смятаха за побъркан — продължи Райли. — Други твърдяха, че е изключителен тактик, суперпартизанин, който разбира от ориенталско мислене, начело е на най-агресивните отряди в „Медуза“ и всява у командването в Сайгон не по-малък страх, отколкото сред врага. Бил неконтролируем; следвал само своите собствени правила. Сякаш е бил напълно обсебен от мисълта да открие пилота на онзи самолет, съсипал живота му. Водел своя собствена война и колкото по-ужасна ставала, толкова повече го удовлетворявала… или го приближавала към желанието да умре.
— Желанието… — промълви в недоумение заместник-секретарят, неспособен да каже фразата докрай.
— По онова време такова беше преобладаващото мнение — намеси се Хавиланд.
— Войната свърши — подхвана отново Райли. — Толкова катастрофално за Уеб… или Делта… колкото и за всички нас. Може би още по-зле; на него не му бе останало нищо. Вече нямаше цел; нямаше какво да атакува и кого да убива. Докато ние не се свързахме с него и не събудихме желанието му за живот. Или може би — да се опитва да умре.
— Като се превърне в Джейсън Борн и тръгне да преследва Карлос Чакала — довърши Макалистър.
— Да — съгласи се служителят от разузнаването.
Последва кратко мълчание.
— Отново имаме нужда от него — наруши го Хавиланд. Тихо изречените думи отекнаха като удар на брадва върху твърдо дърво.
— Карлос отново се е появил?
Дипломатът поклати глава.
— Не в Европа. Нужен ни е пак в Азия и нямаме нито минута за губене.
— Някой друг? Нова… мишена? — неволно преглътна Макалистър. — Говорихте ли вече с него?
— Не можем да се обърнем директно.
— Но защо?
— Той няма да ни пусне да припарим. Няма доверие на никого във Вашингтон и трудно можем да го виним за това. В продължение на дни и седмици той искаше помощ, а ние не пожелахме да го чуем. Нещо повече, опитахме се да го убием.
— Отново трябва да възразя — намеси се Райли. — Това не идваше от нас. Човекът действаше въз основа на погрешна информация. А понастоящем правителството харчи повече от четиристотин хиляди долара годишно за програма, предназначена да защитава Уеб.
— Но той самият смята, че целта е да се хване в капан Карлос, ако онзи открие местонахождението му. Убеден е, че не давате и пукната пара за него, и не съм сигурен дали не е далеч от истината. Той е виждал Карлос и обстоятелството, че все още не може да фокусира в съзнанието си лицето му, не е известно на неговия враг. Чакала има всички основания да нападне Уеб. И ако това стане, ще имате повторен шанс.
— Шансовете Карлос да го открие са толкова малки, че практически са равни на нула. Архивите на „Тредстоун“ са изгорени, а дори и да не бяха, те не съдържат информация къде се намира Уеб и с какво се занимава.
— Е, хайде, господин Райли — горчиво възрази Хавиланд. — Нима смятате, че е толкова трудно за Чакала да го открие, като познава миналото и образованието му? Та той е определено академичен тип.
— Не ви възразявам, господин посланик — отвърна малко по-меко Райли. — Просто държа нещата да са ясни. Нека бъдем откровени, към Уеб трябва да се подхожда много деликатно. Той е възстановил паметта си в голяма степен, но не докрай. Във всеки случай си спомня достатъчно за „Медуза“, за да бъде значителна заплаха за интересите на страната.
— По какъв начин? — запита Макалистър. — Може да не е бил най-добрият, но във всеки случай не е бил и най-лошият подход в една военновременна стратегия.
— Стратегия, която не е била регистрирана, нито официално призната от нас.
— Но как е възможно? Нали е била финансирана и в такъв случай…