Магьоснически свят

— Не затова се засмях. Имаме една професионална закачка. Мечът може да бъде символ на мъжественост.

— Така ли?

— Разбираш, нали? Един магьосник не се нуждае от меч. Той има на разположение по-мощни защити. Когато го закачи на колана си, става безкрайно ясно, че го използва като лек срещу импотентност.

— И върши ли работа?

— Разбира се, че върши. Това е типична имитационна магия. Само дето трябва да си лягаш вечер с меча — засмя се отново той.

Но погледът му попадна върху един трол и смехът му моментално замря.

Проследи трола да се вмъква през врата във висока бяла стена. Бяха излезли от търговския квартал.

— Предполагам, че Уейвихил е некромант3 — каза неочаквано той.

— Некромант! Какво е това? Звучи противно.

— Технически термин за нов клон в магьосничеството. Наистина е противно. Завий наляво.

Свърнаха в тясна алея. Къщи на два и на три етажа се надвесиха над тях. Настилката беше покрита с мръсотия, но Магьосника измърмори нещо и направи жест. Мръсотията и боклуците се отдръпнаха встрани.

Закрачиха бързо по алеята.

— Мисля, че сега можем да спрем. Сядай, ако искаш. Ще останем тук известно време — поне аз ще остана.

— Какви са тия игрички, Магьоснико? Какво общо има всичко това с една магьосническа битка?

— Точен въпрос. Знаеш ли къде извежда този път?

Аран имаше отлично чувство за ориентация и познаваше града.

— При съдилището.

— Точно така. От другата страна е празният парцел до Къщата на удоволствията на Адриана — знаеш ли го? Най-мъртвата точка в град Ранилдисен. Там някога се е издигал Палатът на Шилбри Мечтателя.

— Може ли да попитам?…

— Естествено, съдилището също е изпразнено от мана. Десет хиляди обвиняеми и трийсет хиляди адвокати, които се молят за оправдателни или пледират за обвинителни присъди, не оставят много място за магии в която и да е съдебна зала. Ако една от тези зони е между мен и Уейвихил, той не ще може да разгадае намеренията ми.

Аран се замисли.

— В такъв случай винаги трябва да знаеш къде се намира.

— Не, трябва само да знам къде би следвало да бъда аз. А през повечето време не знам. И двамата успяхме да блокираме доста ефикасно гадателските си сетива. Някъде по това време би трябвало да се срещна с неизвестен за мен съучастник и съм взел всички мерки Уейвихил да не успее да ме шпионира.

Разбираш ли, аз изобретих колелото. А Уейвихил е използвал тази идея и я е усъвършенствал най-малко по два начина, които са ми известни. И сега изразходва мана с бясна скорост. Нищо чудно да се окаже масов убиец. Вината за това е моя. Ето защо трябва да го убия.

Аран си спомни, че жените му го очакват за обяд. Спомни си, че още преди часове бе решил да приключи този разговор. А също и историята, която му бяха разказвали за един дилетант, който се забъркал в някаква магьосническа битка, и какво го сполетяло.