Врагът сред нас
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Врагът сред нас». Краткое содержание книги:
Извършена е една от най-дръзките шпионски операции в историята…
Минното поле на международните интриги всеки момент ще се взриви.
И животът на милиони невинни граждани е подложен на смъртна опасност…
С рискована мисия на вражеска територия е натоварен топ агентът Мич Рап.
Ситуацията се усложнява, когато директорът на ЦРУ Айрини Кенеди е похитена, а на сцената се появява още един опасен играч, който може да провали всякакви планове.
Времето тече, а Мич Рап разполага само с 24 часа, за да предотврати катастрофа с немислими последици. Но той е готов, въпреки заповедите, да прекрачи границата на позволеното, за да изпълни своята задача…
Приключение, изпълнено с много енергия, напрежение и емоционален заряд, „Врагът сред нас“ показва на читателя какво може да се случи утре с нашия свят. А Винс Флин — тежката артилерия на политическия трилър, за пореден път доказва, че не може да пише нищо друго освен бестселъри.
Само дни преди клетвата двамата души, помогнали за осъществяването на изненадващата победоносна стратегия, сякаш потънаха вдън земя и никой никога не ги видя отново. Това само по себе си беше достатъчно притеснително, но остана на заден план, когато Рос умря от сърдечна атака в деня на иногурацията. И то не къде да е, ами в Овалния кабинет. Гарет изпадна в пълен шок. Той знаеше, че Рос страда от хронични сърдечни проблеми, но не вярваше в случайни съвпадения. Нямаше конкретни доказателства, че Рап има пръст в смъртта му, но фактът, че в една и съща седмица бяха предали Богу дух трима от съзаклятниците, не можеше да се обясни само със съдбата. Интуицията му подсказваше, че зад тайнствените кончини стои ЦРУ, но ситуацията, в която се намираше, не му позволи да се обърне към властите или към медиите. Гарет напусна Вашингтон и си даде дума никога повече да не се върне в града. Година по-късно обаче той вече беше на друго мнение.
Липсваше му възможността да манипулира медиите и гласоподавателите. Да надхитрява Републиканците и да ги гледа със задоволство как се оплакват от нечестната му и мръсна тактика. Хората на президента Аликзандър продължаваха да го ухажват, тъй като вече беше решено, че Аликзандър ще се кандидатира за преизбиране. До тогава оставаше малко повече от година. Никой в историята на Щатите не беше провеждал три успешни кампании. Трудно му беше да откаже той да е първият и най-вероятно единственият в това отношение.
Гарет отметна чаршафа от себе си, без да мисли изобщо за спящата до него съпруга. Свали краката си на пода, хвана се за ръба на полицата за книги и стана. Както обикновено беше гол. Прекоси каютата и стигна до отворената врата. Пътят до банята беше осветен от малки лампи, монтирани в редица по стените, близо до пода. Гарет ползваше тоалетната на яхтата колкото се може по-рядко и то никога само заради едно пикаене. Друг негов характерен недостатък беше скъперничеството му. И щом се налагаше да плаща възмутително високите такси за събиране на смет, които искаха от яхтените пристанища, то тогава поне да имаше защо. Протегна се и отключи люка, водещ нагоре. Докато се качваше по стъпалата, си спомни какъв прилив на адреналин е получавал при ръководенето на президентските кампании. Може би беше време да се върне отново в играта. Ако искаха да го убият, досега да го бяха сторили.
Гарет влезе в просторната пилотска кабина с безгрижна самоувереност, заслепен от собствената си нетърпеливост. За него бе направо немислимо да чакаш, ако искаш да направиш нещо. Той отиде на левия борд и мина по тясната пътека, водеща към платформата за плуване. Подпря се на парапета с ръка и заслиза по стъпалата. Колената и гърбът му бяха като сковани. Когато накрая слезе на широката платформа, Гарет се обърна надясно както винаги правеше.
Доближи се до ръба и застана над водата. Няколко пъти присви колене и дори се прозя, докато чакаше простатата си да освободи пикочния му мехур. Загледан в залива и светлините на малкия град, той долови леко поклащане под краката си. Понечи да обърне главата си назад, но успя да мръдне само на сантиметър, когато някой му запуши устата с длан в кожена ръкавица. Поиска да извика, но от устата му излезе само тихо скимтене. Почувства топлината на диханието на нападателя върху дясното си ухо и тогава непознатият, почти шепнешком, изръмжа:
— Само да си гъкнал и ще ти пречупя врата като клечка за зъби.
6.
Адам Шошан зави с количката зад ъгъла и започна да брои крачките си. За щастие дългият коридор беше празен. Бързо откри знака, който собственоръчно беше отбелязал с молив върху стената на височината на кръста. Разгъна малката си стъпенка, бръкна под количката и извади оттам една метална кутия. Издърпа восъчната хартия и оголи залепващата повърхност на устройството. Огледа се назад, с куцане се качи на стъпенката и здраво залепи устройството за стената. Нямаше никакво време за губене. Адам слезе, сгъна стъпенката, качи я най-отгоре на количката и продължи по пътя си.
Никой не предполагаше, че мисията на Шошан ще претърпи такива коренни промени. Той беше изпратен да шпионира в най-класическия вид на това занимание. Задачата му беше да събира разузнавателна информация за ядрения комплекс в Исфахан и нищо повече. И не биваше да поема никакви ненужни рискове. Само да следи кой влиза и излиза и по кое време. Трябваше да състави досиета на най-значимите учени, но най-важното, трябваше от първа ръка да разбере какъв е капацитетът на центрофугата за обогатяване на уран, изградена дълбоко под земята. Впоследствие на военновъздушните сили им хрумна нещо и те отправиха една допълнителна молба. По възможност те искаха да хвърлят око върху чертежите на обекта. В края на краищата върху тях щеше да се падне задачата да го унищожат и с колкото по-конкретни данни разполагаха, толкова по-големи щяха да са шансовете им за успех.