Далеч от дома
- Автор: Плейн Белва
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Далеч от дома». Краткое содержание книги:
— Да оставим това, скъпа. Каква тъпа разправия! И двамата сме нервни и превъзбудени, това е всичко. Хайде, нека да направим нашето малко тържество ей тук. Аз ще поканя моите приятели… всички са луди по тебе. А ти ще поканиш когото си искаш или никого.
— Само няколко приятели от кантората и Синди с нейния приятел. Освен ако имаш нещо против тях?
— Разбира се, че нямам нищо против.
— Е, ти не си падаш особено по нея, затова си помислих…
— Не, не си падам. Но нямам нищо против нея, което е съвсем различно. Тя е твоя приятелка и това е достатъчно. Знаеш ли какво? Сега се сетих за нещо. Трябва да те запозная с мистър Прат. Някой ден, дори ако можеш още утре, си тръгни от работа малко по-рано и намини при мен в кантората. Искам да се изфукам с теб.
— Намерих я — обяви Доналд на следващата сутрин на мистър Прат. — Ти все ме пришпорваше и ето че го направих. Ще се оженим в края на месеца.
Той се усмихна и му стисна ръката, а зад него на полицата се виждаше снимка на семейството му. Тази снимка като че ли говореше много повече за човека, отколкото неговите постижения в кантората, сякаш казваше: „Ето, за това става дума. Любов, вярност, семейство“. „А ето че сега и аз, помисли си Доналд. Лилиан и аз семейство“.
— Днес следобед тя ще дойде да ме вземе. Ако е удобно, бих искал да те запозная с нея.
— Дали е удобно? Доналд, аз наистина ще се обидя, ако не ме запознаеш.
И така, тя дойде и Доналд ги запозна. Със семплата си тъмносиня рокля, с перлените обеци и ръкавиците както му обясни по-късно, бе решила, че такъв благовъзпитан човек като Огъстъс Прат би одобрил носенето на ръкавици, тя бе направо съвършена. Всичко, от добре модулирания й глас до точно подбраните думи, които изрече, бе съвършено.
Доналд се раздразни, когато на следващата сутрин Огъстъс Прат, този майстор на красноречието, имаше толкова малко да каже.
— Хубава млада жена. От колко време я познаваш?
— Запознахме се през април. Нещо като любов от пръв поглед.
— Доналд, пожелавам ви всичко най-хубаво, всичко, което бих пожелал на моя собствен син.
Той можеше да каже и нещо повече, нали така? Можеше да се държи по-топло. Доналд бе малко притеснен. Но пък понякога, когато бе много зает, Прат наистина имаше навика да изключва.
Събитията следваха щастливия си ход. Ожениха се в един прекрасен ден в канцелария с махагонова ламперия на Пето Авеню, като всеки водеше по един приятел от своята кантора за свидетел. А после в мекия следобед двамата тръгнаха ръка за ръка нагоре по авенюто към парка и като завиха на изток, пристигнаха в своя дом, където ги посрещна цяла тълпа от гости.
Апартаментът беше отрупан с великолепни есенни цветя. Наред е първокласната храна и най-доброто шампанско, те бяха доставени от фирмата, организираща празненството, която бе наета по препоръка на мистър Бъзли.
— Не мога да повярвам, че не го покани — прошепна Доналд на младоженката.
— Нямаше да му хареса компанията. Той е два пъти по-стар от нас. Пък и жена му е ужасно болна.
Все пак той изпрати сватбен подарък сребърен сервиз с прибори за дванайсет души, който Лилиан описа по следния начин: „датско сребро, горе-долу най-доброто, което може да се намери“.
— Аз не бих го разпознал — каза Доналд.
— Струва цяло състояние, уверявам те, но за него това е нищо. Той винаги прави такива неща за хората. През цялото време.
Празненството беше много весело. Най-напред жените поискаха да разгледат сватбените подаръци, които Лилиан тактично бе прибрала. След това някой намери грамофон и към приятния шум от разговорите, тостовете, тракането на съдовете и пукота на тапите от шампанското се прибави и музика. Всички се чувстваха превъзходно.
Към края на вечерта Синди се напи и трябваше да легне в спалнята, където успя да избърше клоунския си грим в копринените калъфки на възглавниците. Настоящият й приятел, облечен с трикотажна фланелка и джинси, с разлюляна коса до раменете и разперена брада, ярко се открояваше сред гостите с костюми и вратовръзки. Въпреки това всички го харесваха, а Доналд отбеляза, че той „добавя някаква екзотична нотка към интериора“.
— Като си помисля, той може да е по-умен от двама ни, взети заедно. Но от друга страна, може и да не е. Все пак, Бог да го благослови.
И така, преливащ от шампанско и добро настроение, той затвори вратата след гостите, нагласи будилника, за да станат рано за пътуването до Върмонт, и отведе жена си в спалнята.
Глава 4
Тъй като семестърът вече беше започнал, двамата решиха Лилиан да изчака до следващата есен, за да се заеме с подготовката си за вземане на бакалавърска степен по хуманитарни науки.