Дим Мак
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дим Мак». Краткое содержание книги:
Мощен изстрел изтрещява в крепостта Едо, отеква над града и отзвучава надолу по хълма. На пистата за надбягвания застаналите при стартовата линия самураи се снишават на седлата. Еджима Сензаемон, бивш началник на мецуке, се впуска в дива езда.
Внезапно жестока болка зад лявото око пронизва черепа му. От гърдите му се изтръгва вик. Ездачът се строполява мъртъв на метри от финала. Дворцовият управител Сано Ичиро — втори по ранг след шогуна и главен администратор на бакуфу, получава новината в момент, когато две враждуващи фракции в двореца се опитват да го присламчат към своите каузи. Останал без най-верния си човек — Хирата, Сано се нуждае от двойни дози късмет и смелост, още повече, че се изправя срещу неизвестен наемен убиец, владеещ старото изкуство дим мак.
Съзря зле прикрито раздразнение по лицата на присъстващите. Сякаш долавяше мислите им, че владетелят Мацудайра твърде прибързано съзира пъклени кроежи навсякъде, че с настоящото разследване само си губи времето, при това не само своето, а и тяхното. Никой обаче не посмя да възрази на втория по ранг след шогуна. Сано мислено отбеляза, че новият му пост си имаше своите предимства.
— Фукида сан, започвай да снемаш показанията на очевидците. Маруме сан, ти ела с мен — нареди Сано на хората си.
Първият — слаб и сериозен детектив с вид на учен — подкани присъстващите да застанат в редица. Другият — мускулест, с ведро лице — последва Сано по пистата за надбягвания. Собственикът ги последва. Щом доближиха трупа, войниците, които го бяха заобиколили, отстъпиха назад. Сано и придружителите му спряха и сведоха поглед към мъртвеца.
Проснат по гръб, Еджима лежеше със свити ръце и крака върху зацапана широка черна ивица, която пресичаше пистата главата и лицето му бяха покрити с железен шлем. През отворения визьор Сано видя очите му — празни и безжизнени. Металните плочки на туниката му бяха осеяни с вдлъбнатини. Върху синьото копринено кимоно, панталоните, белите чорапи и сламените сандали се открояваха петна от кръв и кал.
— Изглежда така, все едно е бил бит — констатира Маруме.
— Конете го стъпкаха — поясни Ояма. — Той се свлече точно под копитата им. Случи се толкова бързо, а и останалите ездачи бяха тъй плътно зад него, че нямаше време да се отклонят.
— Поне е спечелил последното си надбягване — каза Маруме.
— Семейството му уведомено ли е за смъртта му? — обърна се Сано към Ояма.
— Да. Моят помощник отиде да им съобщи.
— Пипал ли го е някой след падането? — попита Сано.
— Аз го обърнах по гръб, за да видя как е ранен, и да се опитам да му помогна. Но той вече беше мъртъв.
— Пистата почиствана ли е след произшествието?
— Не, уважаеми дворцов управителю. Когато пратих вестта на владетеля Мацудайра, пристигнаха негови хора и предадоха заповедта му да не се пипа нищо.
Сано се почувства ограничен в действията си от войниците, които го следваха твърде отблизо, очаквайки да видят какво ще прави.
— Изчакайте там — нареди им на тях и на Ояма, посочвайки с жест нататък по пистата.
Щом се отдалечиха, Сано каза на Маруме:
— Ако предположим, че Еджима не е умрял от сърце, тогава може да е от самото падане. Тогава възниква въпросът, от какво е било причинено.
— Може някой от ложите да го е замерил с камък, който да го е уцелил в главата и да го е съборил от седлото в несвяст. Всички наоколо са били твърде погълнати от състезанието, за да забележат случилото се — Маруме заобиколи трупа, подритвайки няколко камъка в прахта. — Някой от тях може да се окаже оръжието на убийството.
Сано се заслуша в единичните изстрели, които долитаха от отдалечения тренировъчен терен за бойни умения. Завъртя се, оглеждайки околността от двете страни на пистата. От прозорците на покритите проходи и от наблюдателниците върху каменните зидове, които опасваха ограждението и продължаваха нагоре по склона на хълма, надничаха войници.
— Може някой да е стрелял по Еджима там от горе.
— Кой би обърнал внимание на поредния изстрел? — попита Маруме в знак на съгласие.
— Не виждам по него рана от куршум, но може да бил уцелен в шлема и това да го е зашеметило.
Сано приклекна и огледа шлема на Еджима. Металната му повърхност бе осеяна с драскотини и вдлъбнатини.
— Ще наредя да претърсят наоколо за куршум — каза Маруме.
— Във всеки случай свидетелите не се ограничават с присъстващите в ограждението по време на смъртта на Еджима — отбеляза Сано. — Ще трябва да проверим войниците, които са били на пост по всички места с видимост към пистата. Но първо искам да разпитам очевидците, които са се намирали най-близо до Еджима.
Двамата с Маруме се отправиха към собственика на пистата.
— Приключихте ли с огледа на тялото? — попита Ояма. — Може ли да наредя да го отнесат?
В гласа му звучеше тревожното нетърпение да се отърве от физическото и духовното оскверняване причинено от смъртта.
— Не още — отвърна Сано, защото се нуждаеше от по-щателен оглед на трупа, отколкото можеше да бъде осъществен на това място, а не искаше да допусне да го отнесат за погребална церемония и кремация. — Аз ще се погрижа за отстраняването му. Сега искам да разговарям с ездачите, които са участвали в надбягването заедно с Еджима. Къде са те?
— В конюшните — отвърна Ояма.