Нинджа срещу Плаващия град (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нинджа срещу Плаващия град (Част I)». Краткое содержание книги:
При търсенето на местонахождението на Плаващия град Линеър и приятелят му Лю Кроукър бавно и болезнено проникват в мрежата на зловещ заговор, пуснал своите пипала от врящите задни улички на Сайгон чак до висшите ешелони на властта във Вашингтон и Токио…
Прекосявайки кървавата линия, разделяща доброто от злото, секса от смъртта и любовта от предателството, двамата приятели наближават до развръзка, която ще ви остави без дъх!
Не можеше да се освободи от чувството, че насочвайки го към „Авалон ЛТД“, Оками го насочва пряко и към „Факел-315“. Това очевидно беше важна част от главоблъсканицата и Кайшо очакваше от него правилното й решение…
Една фигура се отдели от насрещния тротоар, прекоси улица „Нгуен Трай“ и се насочи към входа на хотела. Никълъс остави бутилката с бира, хвърли механичен поглед на часовника си и обърна гръб на прозореца.
Беше точно полунощ.
— Нямаме време за спорове — твърдо каза той. — Хайде, Шиндо, изчезвай!
Човекът му се беше появил.
Заемайки добре заучена поза, Наохиро Ушиба се изправи пред ослепителните прожектори на камерите и многобройните въпроси, с които журналистите го засипваха постоянно след скандала през 1992 година, разкъсал на парчета непристъпната стена на японската политическа, икономическа и бюрократична инфраструктура.
Ушиба беше дайжин, министър на най-могъщата държавна икономическо-политическа организация в Япония — Министерството на търговията и индустрията, известно повече със съкращението си „МИТИ“. Именно „МИТИ“ беше в основата на икономическото чудо след войната, именно неговите опитни екипи от служители изградиха приоритетните програми за развитие на японската промишленост и създадоха съответните данъчни и експортни облекчения за големите търговско-промишлени конгломерати. Скандалите следваха един след друг, почти всяка седмица. Последният от тях засегна агонизиращата реформа на стари политически съюзи и всичко изглеждаше пред разпадане.
Тридесет и девет години след образуването на Либерално-демократическата партия в Япония светът вече не беше същият. Тогава ЛДП се бореше за бъдещето на страната, единствените й алтернативи бяха комунистите и социалистите. Поредица министър-председатели на ЛДП действаха в тясно сътрудничество с дайжините на „МИТИ“ и превърнаха страната в истински икономически колос. Но тези почти четири десетилетия безконтролна власт се оказаха пагубни за самата партия. Нейните висши функционери се превърнаха в закостенели и корумпирани въжеиграчи. На последните избори се случи и неизбежното — ЛДП изгуби властта. Може би наистина й беше време, мислеше Ушиба.
Дойде ред и на „МИТИ“: обществеността искаше прозрачност и внимателно разследване на дейността му. Двама от заместник-министрите бяха уличени в приемане на подкупи от големи производители на електронни компоненти. Ушиба, твърдо решен да запази това, което беше останало от морала и авторитета на повереното му ведомство, моментално уволни провинените и разпореди публично разследване. Решителните му действия впечатлиха дори жадната за сензации преса, значително намалиха желанието й да го разкъса заедно с останалите. Но гафът си беше гаф, вестниците изследваха под лупа всички действия на „МИТИ“, не минаваше ден без материал, свързан с министерството.
Въпросите, на които обществеността очакваше отговор, бяха изключително трудни.
— Как ще обясните участието на „МИТИ“ в изкуствения бум на недвижимата собственост през 80-те години, довел банките и икономиката до ръба на банкрута? — зададе първия от тях някакъв репортер.
— Идеята за поскъпване на японската недвижима собственост беше добра, ние внимателно я изследвахме, преди да й дадем зелена улица — спокойно отвърна Ушиба. — През осемдесетте години йената беше много силна, икономиката ни се задъхваше от високите цени на недвижимата собственост в чужбина. Повишението на вътрешните цени беше отличен начин за съживяване на инвестициите вътре в страната.
— Какво ще кажете за слуховете, според които икономическата политика на страната се диктува от определени членове на Якудза? — попита друг репортер. — Имам предвид конкретно Акира Шоза, който по всяка вероятност вече е запълнил вакуума във властта, оставен след изчезването на Микио Оками…
Ушиба сдържано се прокашля. Стройното му мускулесто тяло беше увенчано от съвършена глава, чиято красота би могла да се приеме и за малко женствена: Но за разлика от европейската история, в Япония хората с подобна външност са били възприемани като герои. Наричали са ги „бишонен“ — млади красавци, съществуващи под покровителството на някой влиятелен човек от благородническо потекло.
— Вие, уважаеми представители на печата, отлично знаете, че Акира Шоза е оябун на клана Кокоро-гуруши. Само по себе си това име е смешно и доказва примитивния манталитет на Якудза. Преведено на ясен език, то означава „болезнено“… Докато самата думичка „якудза“ означава губеща ръка на хазарт… Сами виждате, че в средите на нашата организирана престъпност съществува определена склонност към самобичуване, неосъществен стремеж към някакво наказание за живота извън закона…