Опасно богатство
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Грозева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Опасно богатство». Краткое содержание книги:
— И какво е казал?
Огъста се намръщи.
— Че Едуард е хвърлил дрехите на Питър във водата — призна с нежелание. Наистина не разбираше защо Теди би направил нещо подобно.
— А после?
Огъста се усмихна. Това момче започваше да овладява и насочва разговора. Предполагаше се, че тя ще го разпитва, а вместо това се случваше обратното.
— Просто ми разкажи какво стана в действителност — подкани го.
Той кимна.
— Много добре.
Когато чу отговора му, Огъста изпита облекчение, но и се разтревожи. Искаше да узнае истината, но и се страхуваше от нея. Горкият Теди — като бебе едва не бе умрял, защото нещо не бе наред с кърмата на Огъста. За малко да си замине, докато докторите открият какъв точно е проблемът и предложат да го кърми дойка. Оттогава си бе такъв — уязвим. Тя трябваше винаги да го закриля и да полага специални грижи за него. Ако бе успяла да се наложи, той изобщо нямаше да отиде в пансион, но баща му си остана непреклонен по този въпрос…
Насочи отново вниманието си към Мики.
— Едуард не искаше да стори нищо лошо — започна момчето. — Само да се пошегува. Хвърли дрехите на другите момчета във водата, за да им погоди номер.
Огъста кимна. Според нея това звучеше нормално: момчета, които се закачат едни други. Бедничкият Теди сигурно сам неведнъж бе страдал от подобни неща.
— А после Хю бутна Едуард вътре.
— Малкият Хю винаги се забърква в неприятности — отбеляза Огъста. — Същият е като баща си!
„И също като баща си вероятно ще свърши зле“, помисли си.
— Другите момчета започнаха да се смеят и Едуард натисна главата на Питър под водата, за да му даде урок. Хю избяга. После Тонио хвърли камък по Едуард.
Огъста се ужаси:
— Можело е да изпадне в безсъзнание и да се удави!
— Да, но не стана така. Той се впусна да преследва Тонио, а аз ги наблюдавах; никой не гледаше към Питър Мидълтън. Най-накрая Тонио се изплъзна от Едуард. Едва тогава забелязахме, че Питър е стихнал. В действителност не знаем какво точно е станало с него: може би се е изтощил, докато Едуард му натискаше главата, и не е имал достатъчно сили и въздух, за да се измъкне от вира. Така или иначе, носеше се по повърхността с лицето надолу. Веднага го извадихме от водата, обаче вече беше мъртъв.
Не може да се каже, че Едуард има вина, реши Огъста. Момчетата винаги се държаха грубо едно с друго. Независимо от това, тя бе изключително благодарна, че тази история не бе излязла наяве по време на следствието. Мики бе покрил Едуард, слава богу.
— Ами другите момчета? — попита. — Те сигурно знаят какво е станало.
— Голям късмет е, че Хю напусна училище същия ден.
— Ами второто… Тони ли го нарече?
— Антонио Силва. Тонио за по-кратко. Не се безпокойте за него. Той идва от моята страна. Ще направи, каквото му кажа.
— Откъде си сигурен?
— Знае, че ако ми създаде неприятности, семейството му в родината ще пострада.
В гласа на момчето се долавяше ледена нотка, от която Огъста я побиха тръпки.
— Да ви донеса ли шала? — загрижено предложи Мики.
Огъста поклати глава.
— Никой друг ли не видя какво стана? Други момчета имаше ли?
Мики се намръщи.
— Когато пристигнахме на мястото, във вира плуваше още едно момче.
— Кое?
Той поклати глава.
— Не успях да видя лицето му, а и не знаех, че ще бъде от значение.
— То видя ли какво се случи?
— Нямам представа. Не съм сигурен точно кога си е тръгнало.
— Но вече го е нямало, когато сте измъкнали тялото от водата?
— Точно така.
— Ще ми се да знаехме кое е било това момче — напрегнато каза Огъста.
— Възможно е дори да не е ученик в „Уиндфийлд“ — отбеляза Мики. — Може да е от града. Както и да е. Независимо от причината, той не се яви като свидетел, така че, предполагам, не представлява опасност за нас.
Не представлява опасност за нас. На Огъста й направи впечатление как това момче я замесва — заедно със себе си — в нещо непочтено, а може би дори незаконно. Тази ситуация никак не й харесваше. Озовала се бе в нея, без дори да усети, и сега се намираше в капан. Изгледа го твърдо и отсече:
— Какво искаш?
За първи път успя да го хване неподготвен. Той я погледна объркано:
— Какво имате предвид?
— Прикрил си истината, за да помогнеш на сина ми. Днес лъжесвидетелства под клетва. — Забеляза, че го е извадила от равновесие. Това й достави удоволствие: отново контролираше разговора. — Не вярвам, че си поел този риск само от добро сърце. Смятам, че искаш нещо в замяна. Защо просто не ми кажеш какво е?