Първата жертва

— Нека разберем как си е платил пикапа — предложи Стиви.

— Това ще ни помогне да я притиснем.

— Тя няма да се съгласи да разговаря с нас — каза Стиви. — Поне не и докато не й представим стабилно доказателство, че е замесена.

— Шофьорските книжки са малки, би могла лесно да се освободи от тях.

— Затова трябва да си плътно до нея — посъветва я Стиви.

— Но не мога да се лепна за нея, нали?

— Разбира се, че можеш.

— Но не и да снимам в същото време. Поне не и с тази камера. Тя е с размера на училищен автобус.

— Ще проверя дали не мога да ти намеря дигитална — каза Стиви. — Можем да я сложим в това куфарче и така да направим всичките си тайни снимки. С него можеш да отидеш навсякъде.

— Това определено ще е от полза.

— Но не ходи никъде, където е опасно, моля те — предупреди я Стиви. — Искам да помниш това.

— Ами ако не намеря нещо по-полезно до ден-два? — попита Мелиса.

— Тогава нашият приятел от китайския ресторант няма да си получи втората част от сумата.

— Ами жените от контейнера? Забравяме за тях, така ли?

— Не можем да ги спасяваме с цената на всичко, камо ли пък със себе си!

— Как така?

— Не прекалявай, съгласи се, че съм права.

— Имаме две възможности — нетърпеливо рече Мелиса. — Журналистика 101. Първата е да я провокираме пред камерата с това, което знаем. Втората е да направим така, че нещо да се случи.

— Журналистика 101? Да я провокираме, разбира се. Но… клопка? — възрази Стиви.

— Щом не можеш да откриеш новини, създай ги — цитира Мелиса.

— Това не ти е в стила и ние и двете го знаем. Как така ще създаваш новини? Да ги фалшифицираш ли искаш? Ти не би го направила! Коруин може да го направи, но не и ти.

— Няма да създавам новини, не се безпокой. Само ще ги подмамим. Ще си изпросим фалшиви лични карти — предложи тя.

Стиви стана от дивана и закрачи из стаята.

— Опасно близко до капан е.

— А кой казва: „истинските новини никога не се намират, те се откриват“? — припомни Мелиса.

— Не изваждай думите ми от контекста.

— Три жени са умрели в този контейнер. Другите са били разсъблечени, обезпаразитени, обръснати от главата до петите, а сега, след по-малко от седмица, ще ги качат на самолет обратно към Китай. Ако се обърна към Клайн и тя ми предложи да ми продаде шофьорска книжка, ще я хванем натясно. Тогава е наша. Или ще ни отведе до следващото стъпало на стълбичката, или…

— Ще я изнудваме ли?

— Ще я притиснем.

— Какво ти става? — учуди се Стиви.

— Ти ме нае да разследвам историята.

— Аз те наех да разнищиш случая. Има голяма разлика.

— Не и за мен.

— Откога?

— Погледни ме. Погледни ме в лицето. Ако не бяхте ти и баща ти, аз щях да съм една от онези жени в контейнера. Да не смяташ да се отметнеш само защото ще трябва да поработим малко повечко по случая?