Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)». Краткое содержание книги:
Същевременно си даваше сметка, че с всяка среща ги поставя под заплаха. Би могла да се изпусне с нещо, би могла да се натъкне на някой познат, който да я назове с истинското й име… Но най-лошото беше, че мрази Наташа точно толкова, колкото я обича и държи на нея. Мрази я заради тайнствената й връзка с Валери, същността на която Ирина все още не можеше да разбере и това я вбесяваше…
Започна да изпитва странното чувство, че животът й се разпада на отделни фрагменти — сякаш е яйце, строшено с камък. В него липсваше нещо съществено, нещо от особена важност. Ирина бавно осъзна, че това е така отдавна, далеч, преди да подозира за съществуването на Валери…
В Америка за пръв път зърна частица от това, което й липсва.
В Бостън се смесваше с младежите, напускащи университета на шумни тълпи, в Кеймбридж се разхождаше заедно с тях по широките булеварди. Ядеше пица и пиеше кока-кола като тях, купуваше дрехите си от техните магазини, слушаше тяхната музика: откъслечна от колите им, ясна в пицариите, оглушителна в дискотеките и нощните клубове.
Една вечер я поканиха на парти в местната пицария, заедно с всички останали. Отначало отказа, но после изведнъж си рече: защо пък не?
Никога в живота си не беше присъствала на по-шумен купон. Музиката дънеше със страхотна сила, чак зъбите й тракаха от вибрациите. Но иначе беше фантастично. Душата й се изпълни с чувство за свобода — подобно на това, което я беше обзело в тъмния театрален салон, затаила дъх пред играта на Елизабет Тейлър в „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“. Но едновременно с това и безкрайно различно…
Тук всичко ставаше спонтанно, без никаква формалност. Хора идваха и си отиваха, отвсякъде бликаше смях, темите за разговори варираха от Киркегор и смисъла на смъртта, през Уди Алън и смисъла на живота, за да стигнат до Том Круз и смисъла на секса… Атмосферата беше главозамайваща, страхотно привлекателна. Ирина беше сигурна, че може да се потапя в нея в продължение на дни…
Забеляза един младеж с кестенява коса, който постоянно я отмяташе от лицето си. Това се дължеше на особената му прическа — късо подстригана отстрани, но дълга отгоре и назад. Той я гледаше непрекъснато, вървеше подире й през залата с толкова момчешка свенливост, че сърцето й се сви от умиление.
В един момент младежът започна да танцува със слабо русокосо момиче, а Ирина се изправи на ръба на дансинга. При едно от движенията си той неволно се блъсна в нея, съдържанието на чашата й се разсипа върху блузката й.
— О, извинете — промърмори смутено кестенявият. — Много съжалявам.
— Няма за какво — отвърна Ирина. — Това е обикновена сода. — Младежът не сваляше очи от лицето й и тя се принуди да добави: — Няма ли да се върнете на дансинга? Партньорката ви чака…
За втори път се сблъскаха в кухнята. Беше късно, тълпата започна да оредява. Ирина се готвеше да сложи късче студена пица в микровълновата печка, но младежът я спря.
— Не бива да използвате фолио — рече той. — Защото пицата ви ще се разлети из цялата кухня. — Прехвърли парчето в картонена чинийка и едва след това включи уреда.
Разделиха си затоплената храна.
— Вие сте рускиня, нали? — попита младежът.
— Да.
— Английският ви е чудесен — похвали я той. — Много бих желал и моят руски да е такъв…
— Говорите руски? — премина на родния си език Ирина.
— Страхувам се, че доста зле — отвърна той.
— Трябва ви практика, нищо повече — върна се към английския Ирина. Изведнъж откри, че не изпитва носталгия към нищо руско, дори към езика си.
Младежът се приведе неочаквано и я целуна по устните.
— Цяла вечер си мечтая да го сторя — смутено поясни той.
— Но се опасявахте, че ще се обидя, така ли?
— Нямаше начин да зная това…
В това изречение се съдържаше цялото безпокойство, което свиваше душата й. Защо се чувства толкова свободна в Бостън? Защо не й е мъчно за Москва? „Нямаше начин да зная това…“ Там, в Русия, тя нямаше начин да знае какво представлява Америка, да не говорим за Бостън и този прекрасен квартал, наречен Кеймбридж… Изпълнен със солидни и малко старомодни сгради, но едновременно с това толкова авангарден, толкова жив… Един отделен свят, който правителството на нейната страна старателно криеше от своите поданици…
Озовала се най-сетне в леглото след прекрасното преживяване, тя дълго плака. Усещаше, че никога вече няма да харесва родния си дом, в съзнанието й се появиха дълбоки съмнения относно целия й досегашен живот… Съмнения, които завинаги щяха да останат там.