Миг преди винаги

Излизам от ваната и се загръщам с хавлиената кърпа, а след това прегръщам Натали за довиждане.

После се изтягам върху леглото и си припомням колко е удобно. Обаче тази стая не ми липсва много, нито пък изпитвам някакъв копнеж да се върна към стария си живот. Не. Все още искам да избягам от “стария живот” и това е главната причина, коя го ме караше толкова да се колебая дали да си дойда у дома. Майка ми и Натали ми липсваха и признавам, че, общо взето, Северна Каролина също ми липсваше. Но не чак толкова, че да ми се иска да прекарам точно тук дните си, като върша все същите неща, които правех преди. С основание избягах от този начин на живот и нямам намерение да се върна отново към него.

Реших, вместо да изляза тази вечер с Натали и Блейк, да си остана тук и да си легна рано. Чувствам се прекалено изморена, сякаш батерията на тялото ми се е изтощила по-бързо от нормалното и болката в кръста ми изобщо не е стихвала. През последните няколко часа тя ту се засилва, ту отслабва.

Андрю пропълзява в леглото заедно с мен и ляга на една страна с глава, подпряна на ръката.

– Чувствам се така, сякаш правя нещо, което не би трябвало да правя – да съм с теб тук, в стаята от детството ти – казва той и се усмихва.

Усмихвам се едва-едва и заравям още по-дълбоко тялото си под одеялото. Навън е малко хладно, но аз направо замръзвам. Придърпвам го до брадичката си и забивам пръсти в пухкавия плат.

– Ако баща ми беше тук – казвам през смях, – ти щеше да спиш в стаята на Коул.

Той се примъква по-близо до мен и усещам ръката му върху кръста ми. Отначало изглежда, че ще се възползва максимално от факта, че най-после сме сами, но изражението му става по-сериозно, отдръпва ръката си оттам и прекарва пръсти през косата ми.

– Започваш да ме тревожиш – казва той. – Държиш се странно, откакто се върнах тук с Блейк. Какво става?

Приплъзвам тялото си по-близо до неговото и казвам:

– Ама вие и двамата с Натали…

Гледам го втренчено. Лицата ни са само на сантиметри едно от друго.

– О, значи и тя го е забелязала, така ли? – пита той.

Аз кимам.

– Просто имам болки в кръста и се чувствам, общо взето, като лайно, обаче вие май забравяте в какво положение съм.

Той пресилено ми се усмихва.

– Може би трябва да идеш на лекар и да се прегледаш.

Поклащам леко глава.

– Няма да се превърна в една от онези параноички, които тичат в болницата за всяка дреболия. Само преди седмица бях в кабинета на лекарката. Всичко е наред. Дори и тя го каза.

Навеждам се над него, целувам го леко по устните и се усмихвам малко повече с надеждата да го успокоя.

Той също ми се усмихва и отмята от мен одеялото, за да се сгуши до мен, Повдигам се и лягам на другата си страна, за да съм с гръб към него, а той притиска топлото си тяло в моето и ме прегръща с едната си ръка отзад. Толкова е топъл, че се разтапям в него. Знам, че само след минути ще съм здраво заспала. Усещам дъха му във врата си, когато ме целува там. Затварям очи и се отпускам, чувствам естествената миризма на тялото му, за която винаги копнея, твърдите му ръце и крака и топлината, която излъчва кожата му. Сериозно се съмнявам, че ще мога вече изобщо да заспя някога, ако той не е до мен.