Книга на душите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-1
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Книга на душите». Краткое содержание книги:
Когато бил натоварен с поръчението, Форестал изпълнявал длъжността секретар на ВМС и проектът се лепнал за флота като паста, превръщайки Зона 51 в най-сухата, най-отдалечената от вода военноморска база на планетата. На работната група на проекта „Вектис“, ръководена лично от Труман, й хрумнала оригиналната идея да забулят Зона 51 в тайна и дезинформация — измама, която действаше и до днес, шейсет години по-късно. Те се възползвали от манията около съобщенията за наблюдавани НЛО, организирали и изиграли една малка драма в Розуел, Ню Мексико, след което пуснали слуха, че чисто новата база в Невада вероятно има нещо общо с космически кораби и други такива. Зона 51 се заела с истинската си мисия, а лековерната публика така и не разбрала каква всъщност е тя.
Във всяка администрация секретарят на ВМС бил на практика стражарят на Пентагона по всички въпроси, свързани с базата, и един от шепата държавни служители, които били наясно какво всъщност означава цялата тази потайност около нея. Привличането на Хенри Спенс от лагера на противника — ЦРУ — било смятано за сериозен удар и малко след приемането на предложението Спенс бил представен в кабинета на секретаря, за да бъде посрещнат с добре дошъл. Истината за новото назначение била толкова поразителна, че той почти нямал спомени как точно е минала срещата.
Уил слушаше съсредоточено, докато Спенс описваше първия си ден в пустинята Невада, дълбоко под земята в сградата „Труман“ — основния комплекс на Зона 51. Като новобранец, той бил тържествено заведен от началника си в трезора в присъствието на свирепо изглеждащи въоръжени стражи, известни като наблюдателите, и въведен в огромното, тихо, студено помещение, нещо като високотехнологична катедрала, където за първи път видял с очите си всичките 700 000 стари книги.
Най-необикновената и странна библиотека на света.
— Господин Спенс, това са вашите данни — казал му началникът с театрален жест, обгръщащ всички рафтове. — Малцина са получавали тази привилегия. Очакваме големи постижения от вас.
И Спенс започнал новия си живот.
Зона 51 намерила не само талант — организацията попаднала на същински фанатик. През следващите тридесет години всеки ден, когато се спускал в земните недра, Спенс блаженствал от привилегията, описана от шефа му, и от опияняващата възможност да бъде част от най-префинената тайна институция на света. Лингвистичните и аналитичните му умения му послужили добре и само след няколко кратки години той станал завеждащ китайската секция. По-късно щял да стане директор на азиатските въпроси и щял да завърши кариерата си като най-големия аналитик в историята на лабораторията.
През седемдесетте предложил комплексен подход за събиране на свързани с отделни хора данни, използвайки наличните, макар и примитивни, китайски бази данни и рудиментарните данни от преброяванията в съчетание с огромната разузнавателна мрежа, която разработил в сътрудничество с ЦРУ. Маоистките чистки и масовите преселвания често го принуждавали да прибягва до статистически модели, но един от най-големите му успехи бил през 1974 г., когато предсказал катастрофата от 28 юли 1976 г. в миньорския град Таншан, Североизточен Китай, убила 255 000 души. След земетресението президентът Форд бил в позиция незабавно да предложи предварително подготвената помощ на премиера Хуа Гуофен, с което затвърдил подобряването в отношенията между Съединените щати и Китай от епохата след Никсън.
Това било опияняващо време за Спенс. С мрачна гордост той описа вълнението, което изпитал, когато до Невада достигнали първите съобщения за унищожителното земетресение. А когато забеляза странното изражение на Уил, добави:
— Искам да кажа, не се чувствах така, сякаш съм причинил проклетото нещо. Просто го предсказах.
Отначало Спенс бил наперен, хващаш окото младок, който се наслаждавал на ергенския си живот в бурно развиващия се Вегас. Но в крайна сметка, бидейки типичен бял, англосаксонски протестант със синя кръв, той не се вписвал много добре в алчния град на новобогаташите и неизбежно започнал да гравитира около хора от своя сой. В своя клуб се запознал с Марта, дъщеря на богат предприемач. Оженили се и си родили деца, които вече са големи и утвърдени. Станал и дядо, но за жалост Марта починала от рак на гърдата преди раждането на първия им внук.
— Така и не погледнах датата й — твърдеше Спенс. — Може би щеше да й се размине, но така и не го направих.
Напуснал лабораторията, когато навършил възрастта за задължително пенсиониране, малко след 11 септември. Вероятно щял да остане още, ако му бяха позволили; тя била целият му живот. Изпитвал неутолим интерес към работата в Зона 51 и обичал да се намесва в горещи теми, дори да били извън азиатската проблематика. През лятото на 2001 г., когато пенсионирането наближавало, всеки ден обядвал с хора от американския отдел и с тях развивали теории и предвиждания за събитията, които скоро щели да убият 3000 души в Световния търговски център.