Смарагдовозелено

През почивните дни в края на седмицата щеше да отпразнува рождения си ден и ни бе поканила на ежегодното си костюмено парти.

Лесли поклати нервно глава.

— Знаеш ли, че ставаш все по-странна, Син? Имам предвид, че ти и преди си беше странна, но в последно време това е направо очебийно. Човек не пита гостите си с какво ще бъдат облечени на партито му.

— Именно. Да не стане така, че накрая да празнуваш сама — добавих и се опитах да се шмугна покрай нея, но тя светкавично протегна ръка и сграбчи моята.

— Всеки път измислям възможно най-интересните теми и всеки път има определени индивиди, които не се придържат към правилата — рече тя. — Много добре си спомням Карнавала на животните и онези, които се появиха само с едно перо в косата и твърдяха, че са маскирани като кокошки! Да, Гуени, продължавай да гледаш виновно. Прекрасно знам чия идея бе това.

— Не всеки има майка, чието хоби е да прави маски на слонове от папиемаше — отвърна Лесли.

Аз само измърморих едно сърдито:

— Трябва да тръгваме.

Въздържах се да добавя, че ми е все тая за партито на Синтия, но явно това си личеше и от изражението ми.

Хватката около ръката ми се затегна.

— А спомняте ли си Плажното парти на Барби! — При спомена за това Синтия сигурно я побиха студени тръпки — и с право — защото си пое шумно въздух. — Този път искам да съм сигурна. От зелено по-зелено е прекрасна тема за парти и на никого няма да позволя да го провали. За да сме наясно: зелено лакирани нокти или зелено шалче не са достатъчни!

— Ще се дръпнеш ли от пътя ни, ако ти насиня окото? — изръмжах. — До партито сигурно вече ще е позеленяло.

Синтия се направи, че не ме е чула.

— Аз например ще бъда Елайза Дулитъл, продавачка на цветя от Викторианската епоха. Сара има невероятен костюм на чушка, макар да не знам какво ще прави, когато й се наложи да отиде до тоалетната. Гордън ще дойде маскиран като ливада с маргаритки, покрит от главата до петите с изкуствена трева.

— Син…

За съжаление, тя не се оставяше да бъде прекъсната.

— А Шарлот си е поръчала костюм при шивачка. Но като каква ще се маскира, е тайна. Нали, Шарлот?

Братовчедка ми, притисната между петокласници, се опита да спре, но безмилостно бе повлечена нагоре по стълбите от тълпата ученици.

— Е, не е особено трудно да се познае. Ще кажа само: тюл в седем различни нюанса на зеленото. И по всичко личи, че ще дойда в компанията на крал Оберон[5].

Наложи се да извика през рамо последното изречение, като през това време ме гледаше и се усмихваше странно. По същия начин се бе държала и по време на закуска, едва се бях въздържала да не я замеря с някой домат.

— Браво на Шарлот — похвали я Синтия доволна. — Ще дойде облечена в зелено и с придружител. Най-много харесвам такъв тип гости.

Да не би придружителят на Шарлот да е… Не, изключено. Гидиън никога не би си залепил островърхи уши. Или напротив? Загледах се след братовчедка ми, която дори и в блъсканицата се движеше като кралица. Тя бе сплела блестящите си червени коси в прическа в ретро стил и момичетата от по-долните класове я гледаха със смесица от отвращение и възхищение, които можеха да бъдат предизвикани само от истинска завист. Вероятно утре училищният двор щеше да гъмжи от сладички сплетени коси.