Философско разследване

— Благодаря, господин Боулс, засега това е всичко.

Палецът на Гилмор преустанови сателитната връзка. За миг в стаята настъпи тишина.

Джейк огледа обстановката. Залата за съвещания беше обикновена. Удобството бе отстъпило пред цветовете, геометрията и функционалността. Едно от онези помещения, които я караха да се чувства като пластмасова играчка в макета на някой архитект. Нямаше да се изненада, ако погледнеше през прозореца и видеше дървета и зеленина, направени от дунапрен.

— Колко станаха убийствата, господин Гилмор? — попита госпожа Майлс.

— Осем.

— Сигурна съм, че не е необходимо да ви напомням колко чувствителен може да стане този въпрос.

— Не, госпожо министър.

— Програмата „Ломброзо“ струва милиони долари — продължи госпожа Майлс. — Вярно, това е част от увеличените средства за прилагането на закона и за борбата срещу престъпността, на които се е посветило министерството. Но това е и флагманският кораб на генералната политика. Би било жалко, ако се наложи програмата да бъде прекъсната или дори изхвърлена заради този маниак.

— Точно така, госпожо министър.

— Едва ли бих могла да опиша колко пагубно ще се отрази върху гласоподавателите, ако пресата направи нещата публично достояние. Още повече, че програмата „Ломброзо“ е единственият общ фактор между осемте убийства. Съзнавате това, нали?

Гилмор кимна.

— Можем да държим журналистите настрана само за известно време. Те имат противния навик да протестират срещу правителството за такива неща. Дори да е нещо, защитено от Закона за тайната на информацията.

Тя погледна професор Уеъринг, който рисуваше сложна плетеница върху триъгълната попивателна пред себе си, и оживено попита:

— И какво показват този път мастилените петна, Норман?

Уеъринг продължи да драска още няколко секунди, после бавно каза:

— Малко се отклонихме от използването на неструктуралните форми като диагностичен инструмент. — И се усмихна иронично.

— Искаме идеи, Норман — каза госпожа Майлс. — Ако онзи психопат спре програмата, научните ви изследвания може никога да не се съвземат от шока. Ако разбираш какво имам предвид.

— Моите уважения, госпожо министър, но още не знаем дали е психопат — възрази той и многозначително погледна Гилмор. — Полицията също не знае как да го хване. Разговарял съм много пъти по този въпрос с професор Глайтман, но и той все още няма представа как някой е могъл да проникне в програмата. Самият аз не мога да проумея как е възможно такова нещо.

— Но е факт, че е било извършено — настоя министърката.

Отново последва неловко мълчание.

— Ако може да направя едно предложение… — обади се Джейк.

— Да. Нали затова сме се събрали, главен инспектор.

— Явно някой е проникнал в програмата „Ломброзо“, независимо дали това ни харесва, или не. Според мен първо трябва да установим дали нарушението е станало отвътре или отвън. Разследването може да продължи само когато отговорим на този въпрос.