Шифърът на Джеферсън

Хейл насочи поглед към втория лист хартия, също ламиниран като самото писмо.

В продължение на 175 години членовете на семейството му се бяха опитвали да разчетат кода на Джеферсън. Бяха наемали всякакви експерти, бяха харчили луди пари. Но и до ден-днешен шифърът си оставаше загадка.

Отвън се разнесоха стъпки и в салона се появи личният му секретар.

– Пуснете телевизора – каза той.

Хейл веднага забеляза тревогата в очите на сътрудника си.

– Лоши новини – добави човекът.

Хейл се пресегна за дистанционното.

Малоун довърши ябълката, но продължаваше да държи отворения вестник в ръцете си. Направи му впечатление, че в него отсъства новината за предстоящата визита на президента в Ню Йорк. Странно. Обикновено президентите се появяват с много фанфари. Даде си сметка, че трябва да напусне хотела, и то бързо. Всяка секунда забавяне щеше да затрудни изтеглянето му. "Гранд Хаят" отговаряше на името си – масивен многоетажен комплекс, в който ежедневно влизаха и излизаха хиляди хора. Беше много съмнително полицията или Сикрет Сървис да успеят да затворят всичките му входове и изходи, и то за толкова кратко време. От двата телевизора в залата получи представа за снимките, направени с джиесеми от случайни свидетели на инцидента. Повечето от тях, слава богу, бяха замъглени и неясни. Все още липсваше информация за състоянието на Даниълс. Хората говореха само за нападението, случило се буквално пред очите им. Неколцина бяха чули изстрелите, още по-малко бяха видели ракетата. Двамата агенти в далечния край на салона продължаваха да говорят по радиостанциите си, насочили погледи навън.