Черната призма [bg]

Това беше удобно за него, но не носеше полза на никой друг. От полза бе следното: докато стоеше на върха на Хромария и светлината нахлуваше през очите му, обагряше кожата му във всеки цвят от спектъра и бликаше от всяка негова пора, той можеше да почувства неравновесията в магията в целия свят.

— На югоизток, както и преди — каза Гавин. — Дълбоко в Тирея, най-вероятно Келфинг, някой използва подчервено, и то много. — Горещината и огънят обикновено означаваха бойна магия. Това бе първото място, където отиваха неспособните да притеглят пълководци и сатрапи, когато искаха да избиват хора. Никакъв финес. Количеството подчервено, използвано в Тирея, означаваше, че или тихомълком се води война, или новият сатрап Раск Гарадул е основал собствена школа за обучение на бойни магове. Съседите му не биха се зарадвали да узнаят това. Рутгарският губернатор, властващ в окупираната бивша тирейска столица Гаристън, определено нямаше да се зарадва.

Освен излишъка от подчервено, след последното уравновесяване на Гавин по света бе използвана повече червена магия, отколкото синя, и повече зелена, отколкото оранжева. Системата по принцип беше саморегулираща се. Ако червените магове по света използваха прекалено много червено, притеглянето щеше да стане по-трудно за тях и в същото време по-лесно за сините. Запечатаният червен луксин щеше да се разпада по-лесно, докато синият щеше да се запечатва по-здраво. При сегашните нива това представляваше само едно дребно неудобство.

Легендите говореха за епоха преди Луцидоний да дойде и да донесе правата вяра в Оролам, когато магическите центрове били пръснати по целия свят: зелен в сегашния Рутгар, червен в Аташ и така нататък, и всички те се кланяли на езически богове и тънели в суеверия и невежество. Веднъж някакъв пълководец изклал почти всички сини. Казваха, че след броени месеци Лазурното море се превърнало в кръв и целият живот във водите му бил задушен. Рибарите по всичките му брегове гладували. Малкото оцелели сини притеглящи положили героични усилия да възстановят равновесието сами и използвали толкова много синя магия, че тя ги убила. Морето се разчистило и червените отново можели да притеглят. Но този път не били останали никакви сини. Всичко, използващо червен луксин, престанало да работи, моретата отново се обагрили в цвят на кръв и по света плъзнали глад и болести.

И така продължавало непрекъснато. При почти всяко поколение мащабни природни бедствия погубвали хиляди хора, които вярвали, че са обидили с нещо капризните си богове.

Сега Призмите предотвратяваха това, Гавин можеше да усети неравновесието много преди да се проявят физическите признаци и да го поправи, като притегля от противоположния цвят. Когато Призмите прегаряха, както неизменно се случваше след седем, четиринайсет или двайсет и една години, на Хромария му се налагаше да предотвратява бедствията по трудния начин — освен че служителите му търчаха насам-натам и потушаваха пожарите (понякога буквално), също така пращаха по целия свят послания, в които призоваваха например сините да не притеглят, освен в извънредни случаи, а червените да притеглят повече от обичайното. Тъй като всеки човек можеше да притегли само ограничено количество през живота си, това означаваше да се ускори смъртта на червените и да се попречи на сините да вършат полезна работа във всичките Седем сатрапии. Ето защо в такива времена Хромарият хвърляше големи усилия в издирването на заместник на Призмата. А Оролам бе достатъчно благосклонен да праща нова Призма всяко поколение, или поне така гласеше учението.