Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
СИНОПТИЧКА (продължава): Ако нито един от циклоните не промени курса си, те ще се сблъскат и ще се слеят над територията на щата Мейн. Лоши новини за зрителите ни от Земята на янките, но не това е най-лошото. Най-неприятният сценарий би бил тези циклони временно да се неутрализират един друг.
МАРТА (отпивайки от чая си): Мили боже!
СИНОПТИЧКА: Резултатът? Възникващ веднъж на сто години суперциклон, който може да се задържи за едно-две денонощия над Централен и Крайбрежен Мейн. Стигне ли се дотам, ще бъде страшно. Ураганни ветрове и феноменални количества сняг, каквито има само в арктическата тундра. Добавете към това и цели региони без електричество…
МАРТА: Мили боже!
СИНОПТИЧКА: Никой не иска да плаши зрителите, а аз — най-малко от всички. Но апелирам към населението на Нова Англия — особено жителите на крайбрежните и островните райони на Мейн — да се отнесе към ситуацията с цялата ѝ сериозност. Досега по вашите краища почти не валя, но през идните два-три дни ще се изсипе сняг, колкото за цяла зима.
Звук: звънецът на входната врата.
Марта се оглежда. После отново се обръща към телевизора. Иска ѝ се да остане в креслото и да изгледа цялата прогноза, но въпреки това оставя чашата си, взема проходилката си и бавно се надига.
СИНОПТИЧКА: Понякога използваме твърде често израза „Бурята на века“, но ако тези два фронта се срещнат — както вероятно ще се случи, — това няма да е преувеличение. След малко Джъд Паркин ще ви даде ценни съвети за подготовката при буря — без паника, просто някои практични идеи, в които няма да е зле да се вслушате. Но първо да видим…
Започват рекламите — за поръчка по пощата на видеофилм със заглавие „Наказание свише“, а междувременно Марта се тътри с усилие през дневната към коридора. Възрастната жена куцука, вкопчена във велосипедните дръжки на своята проходилка, и си мърмори под носа.
МАРТА: Когато ти казват, че идва краят на света, всъщност искат да ти продадат овесена каша. Но кажат ли ти „без паника“, значи, положението е сериозно…
Звук: звънецът на входната врата.
МАРТА: Ида! По-бързо не мога!
7 ИНТ. АНТРЕТО И КОРИДОРЪТ В КЪЩАТА НА МАРТА — ДЕН.
Старицата се тътри бавно по коридора. На стената се виждат необичайни фотографии и рисунки, които показват как е изглеждал Литъл Тол в началото на двайсети век. В края на коридора е затворената входна врата с претенциозно овално прозорче в горната си част. Закрито е с ефирно перденце — може би за да не избелее килимът от слънцето. Зад перденцето се очертава тъмен силует — главата и раменете на Линож.
МАРТА (пъшка): Момент… Идвам… Миналото лято си счупих бедрото и сега съм тромава като костенурка.
СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Жителите на Мейн и крайбрежните острови вероятно си спомнят страшната буря от януари осемдесет и седма, но тогава се касаеше за замръзнал дъжд. Сега се забърква съвсем различен коктейл. Не си и помисляйте да ринете собственоръчно снега, преди да са излезли снегорините.
Марта вече е до вратата. Гледа с любопитство тъмния силует зад прозорчето и отключва. На прага стои Линож. Чертите на лицето му са изваяни като на древногръцка статуя; той целият прилича на статуя. Очите му са затворени, а ръцете му са скръстени върху вълчата глава, увенчаваща ореховия му бастун.
СИНОПТИЧКА (отново глас зад кадър): Вече ви го казах, но ще го повторя още веднъж — няма никакви причини за паника. Населението от северните региони на Нова Англия са посрещали и ще посрещат множество свирепи бури. Но даже ветераните синоптици са впечатлени от грандиозния мащаб на двата приближаващи се циклона.
Марта е озадачена от вида на непознатия, но не е сериозно разтревожена. В крайна сметка се намира на острова, а на острова не се случват лоши неща, нали така? С изключение на някоя и друга виелица от време на време. Странното е, че човекът не ѝ е познат, а в Литъл Тол рядко можеш да срещнеш непознати след края на отлитащото за миг лято.