Искам точно теб

Нейт не знаеше какво да каже. Едно бе сигурно. Нямаше намерение да й казва, че и той беше приет в „Йейл“. Тя щеше да го замери с възглавница.

— Познавам няколко души, които миналата година бяха попаднали в резервния списък. Повечето ги приеха — заяви той.

— Да, но не и в „Йейл“ — простена Блеър. — Всички скапани училища имат километрични резервни списъци, защото онези, които ги ползват като резервен вариант, в крайна сметка се отказват.

— Аха.

Типично за Блеър. Нейната представа за скапано училище бяха всички други, освен „Йейл“.

— От „Йейл“ знаят, че почти всеки, когото приемат, ще се запише, затова по всяка вероятност техният резервен списък се състои от двама души, които никога няма да се доберат до него. — Тя въздъхна драматично. — Мамка му! — Тя се изправи и махна едно конче от дънките си „Севън“. — Ами ти? Къде си приет?

Нейт прекрасно знаеше, че не беше редно да крие информация от приятелката си — момичето, което обичаше, — но не можеше да понесе да й разбие сърцето.

Или пък да я ядоса така, че да не иска да излизат заедно?

— Ами — прозя се той, като че ли това бе най-отегчителният разговор на всички времена. — „Хампшир“, „Бостън“, „Браун“. Това са.

Пропусна да спомене „Йейл“. Не бе същото като да излъже, нали?

Нали?

Блеър се втренчи в дървения под и започна да върти рубинения си пръстен толкова енергично, че на Нейт му се зави свят. Той легна до нея и я прегърна през кръста.

— „Джорджтаун“ е добро училище.

Блеър не помръдна.

— Но с много далеч от „Браун“ — оплака се тя.

Нейт вдигна рамене и започна да масажира Блеър между плешките.

— Може да се запиша в „Бостън“. Обзалагам се, че има автобус от Бостън до Вашингтон.

Очите на Блеър се наляха със сълзи и тя ритна матрака с пети.

— Но аз не искам да ходя в „Джорджтаун“. Мразя „Джорджтаун“.

Нейт придърпа главата й върху гърдите си и я целуна по врата. Двамата с Блеър не бяха лежали на леглото му по този начин от месеци и той наистина се беше възбудил.

— Ходила ли си да го видиш?

В интерес на истината Блеър не бе посещавала нито едно училище, с изключение на „Йейл“.

— Не — призна тя.

Нейт плъзна език по ухото й. Прасковеният аромат на шампоана й го влудяваше.

— Познавам доста готини момичета от „Джорджтаун“. Трябва да отидеш да видиш за какво става въпрос. Може да ти хареса дори повече от „Йейл“ — каза той с приглушен глас, тъй като бе притиснал лицето си във врата й.

— Аха — отвърна тя кисело. Тя усещаше, че Нейт се опитваше да я прелъсти, но тъй като бе силно разстроена, чувстваше само влагата от слюнката по ухото си. Нейт легна по гръб и я придърпа върху себе си. Бе затворил очи, а по устните му играеше щастлива, дрогирано-възбудена усмивка.